Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— Каза, че охранителите са само двама?

— Вероятно е решил, че няма нужда от повече с всички те тези потенциални роби на острова. — Тя кимна към френските прозорци. — Това там е библиотеката.

— Не свети. Ще останеш ли тук, докато аз проверя?

— Не.

— Дяволите да го вземат! — Тръгна към вратата. — Тогава, прикривай гърба ми.

Ройд тръгна с едното рамо напред, стигна до прозорците и ги отвори.

Не последваха изстрели. Той легна на пода и се претърколи на една страна. Софи го последва. Все още нямаше изстрели. Той запали джобното си фенерче и лъчът му обходи стаята. Беше празна. Никакъв звук в стаята. Никакъв звук в цялата къща.

— Може да е изтичал към завода, когато е чул експлозията — каза тя.

— Не мисля, че би направил това. Не би рискувал така ценното си скривалище. Би избягал, за да спечели време и отново да започне борбата. — Изправи се на колене. — А това означава, че си права и че най-вероятно е взел със себе си диска с формулите на РЕМ-4.

— Как?

— По въздуха или с лодка. — Той тръгна към вратата. — Не сме чули хеликоптер. Обзалагам се, че е отишъл на кея и е влязъл в морето с някаква лодка.

И той затича като луд.

Санборн се качваше в лодката в края на дългия кей, когато те стигнаха до пристанището. Единият от охраната току-що беше включил двигателя.

— По дяволите! — изруга Ройд и стисна здраво оръжието.

— Кеят е прекалено дълъг. А все още сме извън обсега на оръжието. Ще трябва да се приближим още. И той отново затича.

— Скъпа Софи! — извика Санборн, когато лодката започна да се откъсва от кея. — Надявах се да те видя, за да ти кажа в лицето, че в момента синът ти страда от бавна и агонизираща смърт. Обадих се, когато видях експлозията в завода.

— Той не е мъртъв — каза Софи. — Ти си в ръцете ни, Санборн.

— Не ти вярвам.

Със сигурност вече бяха достатъчно близо.

— Вярно е.

— Тогава, трябва да направя така, че никога повече да не го видиш. — Санборн кимна с глава на човека от охраната до себе си. — Застреляй я, Кърк.

Мъжът вдигна карабината. О, Господи, карабината имаше обхват, какъвто техните пистолети нямаха.

— Не!

Ройд се изпречи пред нея и я повали на земята. Вдигна оръжието си и стреля, докато се претъркулваше встрани.

Карабината стреля в същия миг.

Чу се как куршумът се забива в плът.

Тя, изпаднала в паника, осъзна, че това е плътта на Ройд.

Коленете му се подгънаха и той се свлече.

Кръв. От гърдите му шурна кръв. Очите му се затвориха.

— Ройд!

Още един изстрел. Куршумът се заби в дървото на кея до нея. Тя инстинктивно закри Ройд с тялото си. Вдигна оръжието си и започна внимателно да се прицелва.

А после го свали.

Санборн падаше по лице в лодката. Върхът на главата му беше отнесен. Мъжът, когото той беше нарекъл Кърк, беше свалил карабината си, когато го беше видял да пада.

— Уцелих… ли… го? — Ройд отвори очи и я погледна.

— Да. — По бузите й се стичаха сълзи. — Млъкни. Не говори. — Тя разтваряше ризата му. — Защо го направи? — Гласът й не беше стабилен. — Не биваше да го правиш, по дяволите.

— Да… Трябваше. — Очите му отново се затвориха. — Не… можех… да направя… нищо… друго. Казах… ти.

„Бих умрял за теб.“

— Да не си посмял да умреш. Чуваш ли ме? Не съм те молила да се държиш като някакъв проклет герой.

Господи, раната беше в горната половина на гърдите. Не биваше да изпада в паника. Беше лекар. Трябваше да се държи като лекар и да му помогне.

— Дръж се. Винаги си ми казвал, че страдам от параноя, защото се опитвам да поема цялата вина върху себе си. Искаш ли да прекарам и остатъка от живота си в такива обвинения?

— Не… мисли за това.

— Тогава, млъкни, докато аз спра кръвта и станеш стабилен.

— Никога не съм бил стабилен. Това… не е моето… обичайно състояние.

— Ще се промениш. — Тя извади телефона си и набра номера на МакДъф. — Ние сме на кея. Ройд е прострелян.

— Веднага ще дойдем на помощ.

— Добре. — Тя затвори. — Сега ще проверя дали куршумът е все още в теб, или е излязъл. Ще боли.

Той не отговори.

Беше изпаднал в безсъзнание.

— Софи.

Тя вдигна поглед и видя МакДъф и Кемпбъл да стоят над нея.

— Прекалено много се забавихте. — Ръцете й се сключиха здраво около Ройд. — Той можеше да умре.

— Десет минути. — МакДъф коленичи до нея. — Дойдохме толкова бързо, колкото можахме. Как е той?

— В шок. Изгуби много кръв. — Тя поклати глава. — Не знам какво друго. Направих всичко, което можах. Трябва да го закараме в болница.