Айрис Джоансен - Убийствени сънища

Тя бързо напълни и последните две епруветки и се върна при таблата. Коленичи, остави епруветките върху таблата, взе оръжието и го скри под таблата.

— Готово.

Изправи се и тръгна към вратата.

— Ще ги занеса в лабораторията.

— Чакай.

Тя се закова на място и хвърли поглед през рамо. Бош й се усмихваше злобно.

— Не бягай така. Искам да гледаш как изливам водата от цистерните във водните запаси.

— Защото знаеш, че не искам да го правиш?

— Може би. Защото мисля, че нарочно се бавиш. Ти ни причини достатъчно проблеми. Санборн трябваше да те остави на мен.

— Повярвай ми, Санборн беше достатъчно садистичен, за да ти угоди.

— Остани там и гледай. — Той се обърна към мъжете, застанали до цистерната. — Една по една. Първата цистерна.

— Не го правете! — прошепна тя.

— Първата цистерна.

Мъжете наклониха цистерната и течността се изля.

Бош извика:

— Втората цистерна!

Тя извади оръжието от пластмасовата торбичка.

— Третата цистерна.

Тя постави оръжието върху таблата.

— Бош.

Той я погледна.

Тя го застреля право между очите.

Изненадата остана изписана на лицето му, когато той се свлече на купчина на пода.

Зад нея се разнесе рев. Софи се обърна и побягна вън от завода. Но на пътя между нея и вратата застана охраната. Отново вдигна оръжието.

Охраната падна на земята.

Нож. В гърба му беше забит нож.

— Хайде! — Ройд я сграбчи за ръката. — Всички ще измрат само след минута. — Той почти я пренесе на ръце през вратата. — Хората на Бош ще бъдат малко объркани, но това няма да им попречи да умрат.

— Аз го убих. — Тя се задъхваше, докато тичаха нагоре по хълма. — Той изля РЕМ-4 във водните ресурси и аз го убих. Застрелях го…

— Знам. Видях. — Започнаха да се спускат от другата страна на хълма. — Отстраних първия мъж от охраната и успях да стигна до прозореца от далечната страна. Защо, по дяволите, просто не си тръгна оттам. Водата беше заразена и след изливането на първата цистерна.

— Може би недостатъчно, за да причини вреда. Не можех да бъда сигурна. Трябваше да го спра.

Зад тях се чуваха викове. Обзе я паника.

— По-бързо! — Ройд започна да я бута към група дървета на няколко ярда от тях.

— Бързам. И не можем да се скрием в тази оскъдна растителност. Прекалено е…

— Млъкни!

Стигнаха до дърветата и той я накара да легне на земята. Бръкна в джоба на якето си и извади нещо.

— Сега ще можем да отвлечем вниманието си от това. Какво ли искаше да каже?

Силна експлозия разтърси земята. От другата страна на хълма небето стана яркочервено.

— Заводът! — прошепна тя. — Ти взриви завода.

— Това беше единственият начин да се уверя, че няма да остане никакво количество РЕМ-4. Ти знаеше, че е най-вероятно да се случи това. — Той напъха дистанционното управление обратно в джоба си. — Казах ти, че ще го изтрия от лицето на земята. — Изправи се. — Хайде. Трябва да стигнем до плажа от другата страна на острова. Хората на МакДъф ще са в завода, за да проведат операцията по разчистването. А Кели те чака, за да те заведе на ланчията.

— Не.

— Да. — Той я погледна. — Ти свърши достатъчно. Остави ни да свършим останалото.

— Санборн. Той е в къщата. И в онзи сейф са моите файлове.

— Ще ги взема.

— Моите файлове, моята работа, моята отговорност. — Тя затича към къщата, която беше на върха на хълма. — И трябва да побързаме. Възможно е да е чул експлозията. Ще се досети какво се е случило, ще грабне файловете и ще изчезне. Вероятно е планирал пътя си за бягство.

— Софи, имай ми доверие.

— Имам ти доверие. За известно време го бях изгубила. Имам проблеми с доверието. Но реших, че вярвам в себе си и в собствените си инстинкти, така че трябва да вярвам и на теб. — Тръгна още по-бързо. — Но доверието няма нищо общо с това.

Той изруга тихо.

— Окей. По дяволите, тогава, ще го направим заедно. Не трябва да се опитваш да свършиш всичко сама. Вече ме измами по отношение на Бош. Ако си спомняш, аз самият исках да отърва света от Бош.

Как би могла да забрави? Кимна.

— Така че, ще трябва да ме застреляш, за да ме спреш да ти помогна. — Той я погледна право в очите. — И знаеш, че ще направя всичко за теб.

— Да.

Къщата беше само на неколкостотин ярда от тях. Не се виждаше охрана. Това не означаваше, че няма охрана вътре, помисли си тя.

— Санборн има двама души охрана, които са винаги с него. Не ги виждам.

— Може ли да се стигне до библиотеката от задната страна на къщата?

— Да. Има веранда, която има врата и към библиотеката. — Тя кимна с глава към ъгъла на къщата. — Няма охрана. Къде са?