Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— Не знам.

— Не това исках да чуя.

— Опитах се да анализирам пробата на водата, която ми донесе, но не ми е достатъчно. Трябва да отида до цистерните, за да анализирам и водата, и контейнера, за да съм сигурна, че тя няма да бъде замърсена по някакъв начин.

Той я гледа втренчено секунда — две.

— В това има смисъл.

— Разбира се, че има. Кога ще мога да отида?

— Утре.

— А сега мога ли да говоря със сина си?

— Не си ми дала още нищо, което да заслужава награда. — Той се усмихна. — Но може би имаш нужда от нещо, което да те подтикне да работиш по-съвестно. — Извади телефона си и набра номер. — Франкс, разреших й да говори с момчето. — Подаде й телефона. — Не дълго.

— Ало — каза тя.

— Една минута. Ще го доведа.

Мъжът, който Санборн беше нарекъл Франкс, имаше подчертан нюйоркски акцент.

— Мамо?

— Да, милото ми. Исках само да ти кажа, че правя всичко възможно да осигуря твоята безопасност.

— А ти в безопасност ли си?

— Да. И скоро ще сме заедно. Добре ли си? Не ти ли причиняват болка?

— Добре съм. Не се тревожи за мен.

— Трудно ми е да не…

Санборн взе телефона от нея.

— Стига толкова. — Затвори. — Това дори е повече, отколкото заслужаваш, като се има предвид, че въобще не напредна в работата. Няма да говориш повече с него, докато не започнеш производството.

— Разбирам. — Тя извърна поглед от него. — Твоят човек Франкс има акцент, който…

— Бруклин, за да бъдем максимално точни. Много силен акцент, нали?

— Да, много силен.

Тя очакваше да чуе Джок на телефона. Дори той да имитираше този акцент, тя пак щеше да познае гласа му.

— Беше член на една от тамошните банди, преди да го избера за експериментите с РЕМ-4. А сега се върни в лабораторията.

— Но вече минава девет. Трябва и да спя.

— Можеш да отидеш в стаята си в полунощ. Но искам да станеш рано, за да продължиш да работиш. Бош е малко груб, но е прав за фактора време. Трябва да свършиш работата.

— Ще я свърша. — Ето, тук имаше възможност. — Но ще имам нужда от моите първоначални бележки върху РЕМ-4, за да направя сравнения. Подръка ли са ти?

Той се усмихна иронично.

— Искаш да кажеш, че не помниш формулата?

— Знаеш колко беше сложна. Мога да я възпроизведа, но за това ще е необходимо време, което ти не искаш да ми дадеш.

— Точно така.

Той се поколеба, после се върна в библиотеката. Излезе след няколко минути с компютърен диск в ръце.

— Искам да ми я връщаш в края на всеки ден. Държа я в сейфа. — Подаде й диска. — Не се ли радваш, че така добре се грижа за работата ти?

— Трябваше да я изгоря, преди да е попаднала в ръцете ти. — Тя се обърна с лице към лабораторията. — Но сега, за да свърша работата, ти ще трябва да ми помогнеш. Не мога да се справя сама.

— Разбира се, че ще ти помогна. Тук, на острова, ние всички сме едно голямо семейство.

Тя не отговори, а затвори вратата след себе си. В момента, в който остана сама, споменът за телефонното обаждане, за което се опитваше да не мисли, се върна. Бруклински акцент. Глас, който тя не познаваше. Синини по лицето на Майкъл.

Не можеше да е вярно. Трябваше да има обяснение. Ройд нямаше да позволи Франкс да държи Майкъл.

„Ще използвам и теб, и всекиго другиго, за да унищожа Санборн и Бош.“

О, Господи!

Но той беше казал тези думи, когато едва се бяха запознали. А сега двамата се познаваха добре, бяха спали заедно и по много начини тя го чувстваше по-близък от всекиго другиго.

Но все пак, той не се беше поколебал да я изпрати тук, на остров Сан Торано, където тя беше в опасност.

„Бих умрял за теб.“

Тези последни думи се бяха запечатали в сърцето й. Бяха я изумили, но в онзи момент тя беше повярвала в искреността му.

Но също така му беше повярвала, когато беше казал, че би използвал всекиго. Трябваше да сложи край на това. Този вътрешен конфликт я разкъсваше. Какъвто и да беше случаят, тя трябваше да оцелее и да преживее тези няколко дни на острова. Санборн трябваше да е достатъчно доволен от нея, за да не предприеме нещо срещу Майкъл. А тя трябваше да открие начин да унищожи Санборн и Бош. Беше нагазила достатъчно дълбоко в тази работа, за да направи нещо друго.

Придърпа бележките на Горшанк по-близо до себе си и се опита да се концентрира. Лабораторията вероятно се подслушваше от Санборн. А може би дори имаше скрити камери. Всяко нейно действие трябваше да бъде оправдано, подчинено на целта. Започна да изучава бележките. Да направи още една проба на водата. И да изхвърли от главата си всички мисли за Ройд.