Айрис Джоансен - Убийствени сънища

Той говореше спокойно и нехайно. Не изпитваше нищо, осъзна тя и потрепери.

— Аз няма да бързам — повтори тя. — Няма да експериментирам с невинни хора, освен ако не съм сигурна, че това няма да им навреди.

— Много похвално. Но експериментите трябва да бъдат проведени. — Той направи гримаса. — Двамата с Бош не сме на едно и също мнение по въпроса колко крайни трябва да бъдат експериментите. Вярвам, че клиентите на Бош ще до пуснат малък процент на смъртност. Те ще искат „последователи“ , а не трупове. Ако РЕМ-4 се използва във водните ресурси на САЩ, не трябва да има никакви очевидни признаци, камо ли доказателства, че водата е заразена. Те ще искат…

— Безмозъчни зомбита, които да използват, когато възникне нужда.

— Или може би да пият от водата в продължение на година или две, докато бъде осигурен ефект и върху бъдещите поколения.

— Бебета.

— Робска подчиненост, която започва още в утробата. Каква идея!

— Отвратително.

— Но ти ще го направиш. — Той й се усмихна. — Защото всъщност пет пари не даваш за тези непознати. Ти се интересуваш от сина си.

— Интересува ме и съдбата на тези хора. — Тя преглътна. — Но ще направя това, за което ме помолиш. Искам синът ми да пристигне тук жив и здрав, когато свърша работата.

— Ще обсъдим това след първите тестове.

— Ще трябва да анализирам водата в цистерните. Къде са те? В завода?

— Половината от тях са там. Позволихме на екипажа да преустанови разтоварването след няколко часа, за да започнем експериментите върху тях. Другата половина от цистерните са все още на „Констанца“ . Няма нужда обаче да ходиш до завода, ще ти донесем проби в лабораторията.

Тя отвори уста да възрази, но я затвори, без да каже нищо. Не трябваше да настоява в този момент.

— Това може би няма да е онова, от което имам нужда, но ще опитаме.

— Колко си отстъпчива. Може да те наградя — да ти позволя довечера да говориш със сина си по телефона. Ще ти хареса ли?

— Да — процеди тя през стиснати зъби. — Знаеш го.

Той изучаваше изражението на лицето й с някакво особено, зло любопитство.

— Ще си помисля. — Погледът му се премести върху мъжа, който вървеше към тях. — А, ето го и моя приятел Бош. Сигурен съм, че нямаш търпение да се запознаеш с него.

— Не е така.

Бош беше едър, добре сложен, с късо подстригана кестенява коса и изправена военна стойка. Беше рязък и безцеремонен, студен и не притежаваше лъжливия чар на Санборн.

— Хванал си я? Престани това дружеско бъбрене и я накарай да работи. Времето ни изтича.

— Виждаш ли? — каза Санборн. — Бош е малко напрегнат. Не му хареса фаталният изход, който имаше експериментът на „Констанца“ . Знаеше, че това ще затвърди решението ми да намаля скоростта на работата. Само че знам, че ти можеш да напипаш правилната формула.

— Трябва да й дадем РЕМ-4 — каза Бош, като подчерта ясно всяка дума. — Можем да я накараме да работи по-усилено.

— Нищо не може да я накара да работи по-усилено от картата, която аз държа в ръцете си. А ако тя умре или не може да мисли ясно, ще разруши всичко. — Той кимна към голямата бяла къща с колоните пред тях. — Да те настаним в лабораторията с бележките на Горшанк и след няколко часа ще видим дали заслужаваш да говориш със сина си.

Не излезе от лабораторията до девет часа същата вечер. Очите я боляха и се пълнеха със сълзи от усилието да разчете ситно изписаните от Горшанк страници, както и компютърните бележки, а главата я болеше и й се виеше свят, защото пред очите й се разгръщаше истински ужас. Пред нея веднага застана мъж от охраната.

— Искам да се видя със Санборн.

— Не е разрешено. Върни се в лабораторията.

— Няма да работя, докато не разговарям със Санборн.

— Моя мила Софи. — Санборн излезе от съседната стая. — Налага се да научиш, че ти не трябва да си инициаторът на нито едно действие. Сега нещата не стоят така, както стояха, когато работеше при мен.

— Каза, че мога да разговарям със сина си.

— Ако реша, че заслужаваш. Какво си свършила? Какво голямо откритие направи?

— Открих, че си наел мъж без съвест, също като теб. Според бележките, той е извършил толкова експерименти, колкото и нацистите в концентрационните лагери.

— Той каза, че работата напредва извънредно бавно.

— Бавно? Убивал е хора. Карал ги е да полудяват. И много съвестно е записвал техните реакции. Толкова подробно, че чак ми прилошава.

— Експериментите бяха извършвани само със скитници и бездомници. Но накрая той измисли формула, която беше обещаваща. — Той срещна погледа й. — Ще можеш ли да я изчистиш, без да намаляваш силата на въздействието й?