Айрис Джоансен - Убийствени сънища

Той затвори. Тя натисна бутона за край на разговора. Замръзна на мястото си. Трябваше да се раздвижи. Трябваше да се срещне с Ройд в страничната уличка до пощата. Щеше да отиде до пощата сама, в случай че я наблюдават, но той трябваше да знае за диска и за обаждането на Санборн.

Не можеше обаче да се срещне с него, ако не успее да постигне контрол над себе си и чувствата си. В момента беше прекалено склонна да се поддаде на паниката. Щеше да си даде една минута, в която да се съвземе.

Ако имаше доверие на Ройд, защо беше така ужасена, все едно че е повярвала на онзи запис?

„Имай му доверие. Имай му доверие. Имай му доверие.“

— Опитай се да го накараш да те заведе до завода утре. — Ройд намали скоростта, когато колата наближи центъра на Каракас. — Може да иска от теб да работиш в лаборатория в селото, но ти измисли някакво извинение за желанието си да отидеш до завода.

— Много добре.

— Ще се опитам да проведа операцията в срок от три дни. Ще доведа тук МакДъф и хората му и дотогава ще сме готови да действаме. Ще „ударим“ острова при залез-слънце. Трябва да си сигурна, че по това време ще си в завода. Аз ще изпреваря МакДъф и първо ще изведа теб оттам. Щом веднъж влезеш, ще е безопасно. Ще трябва да имаш възможност да се свържеш с нас, ако не що се обърка.

Тя изкриви устни.

— Може би, ако нещо се обърка, аз няма да имам възможност да се обадя. Няма да имам нужда от онзи предавател.

— Това не е забавно! — каза той остро.

— Съжалявам. Как ще ми дадеш предавателя и как ще се свързваме посредством него?

— Ще го сложа близо до входната врата на завода. Много близо до повърхността, така че едва-едва да докоснеш земята.

Тя смръщи вежди.

— За какво говориш?

— Ще засадя две растения, които са местни за острова. Те всъщност са бурени, но са красиви. Ще откъснеш два цвята и ще вземеш предавателя. Той няма да е по-голям от нокътя на палеца ти. Ще го държиш в себе си непрекъснато. Ако видим, че ситуацията се изплъзва от контрол, ще дойда при теб.

— Това ще е глупаво. Ще те убият. Ще изчакаш, докато ти кажа да дойдеш.

— Ще видим как се развива ситуацията.

— Не, ще чакаш. Не искам да рискуваме ничий живот.

Той мълча известно време.

— Ще чакам. Докато не мога повече да чакам.

— Това не е кой знае каква отстъпка.

— Това е огромна отстъпка — каза той грубо. — Най-голямата, която съм правил, на когото и да е. — Спря до тротоара. — Слез. Не мога да продължа, защото може да ни видят заедно. Площад „Боливар“ е на две пресечки оттук. Ще трябва да отидеш сама.

Сама. Опита се да скрие как й подейства тази дума. Очакваше го. Щеше да му се противопостави, ако й беше казал, че е променил решението си да я изпрати на тази мисия. Но сега, когато наистина щяха да се разделят, реалността й се видя страшна.

— Точно така. — Тя се опита да се усмихне и протегна ръка към дръжката на вратата. — Е, предполагам, че ще имаме връзка, но не и преди да ми дадеш онзи проклет предавател. — Слезе от колата и се поколеба. — Ройд, трябва да те запитам нещо.

— Питай.

— Ако нещо се случи с мен, ще се погрижиш ли за сина ми? Ще се погрижиш ли да е в безопасност и да е щастлив?

— О, по дяволите!

— Ще ми обещаеш ли?

— Нищо няма да ти се случи.

— Обещай ми.

Ройд не отговори веднага.

— Обещавам.

— Благодаря. — Тя затвори вратата.

— Чакай.

Софи го погледна. Той свали прозореца и я поглед на така, че тя застина на мястото си.

— Помниш ли, веднъж ти казах, че съм готов да убия заради теб?

Тя кимна.

— Е, мислих за това. Сега чувството е променено, по-силно. — Гласът му не беше равен. — Сега, вярвам, съм готов да умра за теб.

Преди да е могла да отговори, той потегли и пое по улицата, далеч от нея.

Ройд наблюдаваше Софи в огледалото за обратно виждане. Тя стоя няколко секунди и гледа след него, преди да се обърне и да тръгне бързо по страничната улица.

По дяволите. По дяволите. По дяволите.

Той стисна здраво кормилото и го държа така, докато сам не се застави да отслаби хватката. В момента най-малко имаше нужда да се блъсне в нещо, а не можеше да се контролира.

Тя се беше опитала да го скрие, но се беше почувствала много самотна и несигурна в последния момент. И кой би могъл да я обвинява? Той преднамерено я беше хвърлил в устата на лъва.

Софи нямаше да пострада. Ройд щеше да се погрижи тя да излезе от всичко това здрава и читава.

Извади телефона си и набра номера на Кели:

— Оставих я на мястото. С теб ще се срещнем на пристанището.