Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— Как?

— Ще ти обясня подробностите по-късно. За теб е важно, че ще се погрижа за безопасността на Майкъл. Имаш думата ми.

Тя почувства как й прилошава от страх.

— Ти каза това и преди.

— Той още е жив, Софи.

— Знам. Кажи ми подробностите.

— Ще кажа на Джок да подготви капан за Франкс и хората му. Джок ще залови Франкс, а после ще накараме Санборн да повярва, че Франкс държи Майкъл.

— Звучи много… просто. Не е просто.

— Не, но можем да го направим.

„Опитай се да мислиш ясно, хладнокръвно.“ Ясно? В ума й се въртяха хиляди възможности и нито една от тях не беше достатъчно оптимистична. Втренчи поглед навън, в мрака.

— Това може да помогне да сложим край, нали? И най-после всичко ще свърши. Това е най-бързият начин да стигнем до тях. Най-добрата ни възможност.

— Да — каза той дрезгаво. — Най-бързият и най-добрият начин.

— И ти можеш да приведеш плана в действие, Ройд?

— Да.

Тя отново замълча.

— Тогава, да го направим.

Той започна да проклина. Тя го погледна.

— Нали това искаше?

— Не. — Той изкара колата отново на пътя. — Исках да ми кажеш да вървя по дяволите. Исках да ме обвиниш, че се опитвам да убия и теб, и сина ти. Исках да ми кажеш да не споменавам отново за това.

Тя беше изненадана от мъката, която беше изписана на лицето му.

— И да ти помогна да избягаш от отговорността? Идеята е твоя. Не може да искаш две противоположни неща, Ройд.

— Не прехвърлям отговорността на теб. Прекрасно знам какво правя. Не искам да се измъкна от отговорност. Но това ми прилича повече на разпятие. — Той натисна педала на газта и извади телефона си. — Трябва да се обадя на Джок.

Какво, по дяволите?

Санборн смръщи вежди, докато отваряше плика с името на Сол Девлин и обратен адрес.

Сър,

Вече трябва да сте разбрали колко добре изпълних задачата, която ми поставихте. Прилагам документите относно Сан Торано, които намерих в бюрото на Горшанк и които, знам, са важни за вас.

Сигурен съм, че сега искате да продължа и да ви отърва от Ройд. Той е опасност за вас, а вие трябва да бъдете защитен. Ще докладвам веднага, щом ситуацията е разрешена.

Санборн изруга и хвърли писмото на бюрото. Само Девлин можеше да пише писмо, вместо да се обади по телефона, което му даваше възможност да продължи преследването, без Санборн да може да възрази. Това беше още един набиващ се на очи признак, че Девлин не е послушен и лесно управляем. А какво, ако Санборн решеше да не убива Ройд? Ако иска да изпрати Девлин като подкрепление за Франкс в Атланта? Франкс дебнеше около къщата край езерото от вчера вечерта и чакаше възможност да нанесе удар.

Не, Девлин беше прекалено нестабилен, за да работи с когото и да било. Беше добре, че е зает с преследването на Ройд. За него щеше да е преимущество, ако отстранеше защитника на Софи Дънстън.

Това обаче не пречеше на Санборн да е много ядосан на Девлин и на неговия стремеж към независимост. Щеше да си поговори сериозно с него, когато дотича, за да бъде похвален след крайния успех на мисията.

Барбадос

— Готово ли е? — запита Софи. — Майкъл в безопасност ли е?

— Не съвсем — каза Ройд. — Но ще стане скоро. Всичко върви добре, Софи. Санборн напусна офиса си тази сутрин и пое в неизвестна посока.

— В момента не давам пет пари за Санборн. Искам това да свърши и Майкъл да е в безопасност.

Телефонът на Ройд звънна.

— МакДъф. — После каза в телефонната слушалка: — Добре. — Затвори и се изправи. — Всичко е готово. Да тръгваме.

Сан Торано

— Момчето е в ръцете ми — каза Франкс, когато Санборн вдигна слушалката. — Какво искаш да правя с него?

— Има ли наранявания?

— Само няколко синини.

— Добре. Ти къде си?

— Все още в къщата край езерото. — Направи пауза. — Трябваше да убия жената и баща й и още двама мъже, които бяха с тях. Това добре ли е?

— Щом е било необходимо. Колко е безопасно за теб в тази къща?

— Тя е изолирана, мога да видя всеки, който се опита да се приближи по шосето.

— Тогава, остани там известно време. Ако ситуацията се промени, обади ми се.

— Как да се отнасям с момчето?

— Никакви синини повече. Не искам момчето да е в прекалено лоша форма.

Той сложи край на разговора и остана на кея, за да наблюдава „Констанца“ , хвърлил котва малко по-навътре в морето. Всичко вървеше чудесно. Беше се тревожил малко в продължение на няколко дни, но би трябвало да знае, че Франкс ще се справи. Като свършеше работата си за вечерта, щеше да си позволи удоволствието да се обади на Софи Дънстън. Махна с ръка на капитан Сонанс, който беше на мостика.