Айрис Джоансен - Убийствени сънища

Не че това имаше значение. Беше го научила каква е човешката природа и какви са жените в частност.

А това щеше да се окаже ценно знание, когато ставаше въпрос да се справи със Софи Дънстън.

Телефонът на Ройд звънна, когато двамата със Софи почти бяха стигнали до къщата на Джо Куин в Атланта. Беше МакДъф.

— Кемпбъл току-що се обади. — Гласът му едва излизаше, толкова беше ядосан. — Чарли Кедрик, един от хората му, бил намерен в селото. Вероятно от Франкс или някой друг от хората на Санборн. Мъртъв е.

— По дяволите.

— И смъртта му не е била никак лека. Измъчвали са го. Каквото и да са искали да узнаят, вероятно им го е казал. Не знаеше много, но все пак знаеше името на Жан Макгуайър и коя е тя. Била е в замъка и преди. Това означава, че те ще проследят Жан и момчето. Вероятно се занимават с това в момента.

— Колко време имаме?

— Зависи от скоростта, с която се движи Франкс.

— Той ще направи всичко възможно, за да е доволен Санборн.

— Тогава, ще сте късметлии, ако имате повече от няколко часа. Къде сте?

— На път към къщата до езерото. Ти каза, че Майкъл ще бъде там скоро.

— Както и Франкс. Останете там, където сте. С Джок ще сме там след около четирийсет минути.

— Не, няма да рискувам Софи да е толкова близо до Франкс и хората му. Това може да се окаже кървава баня. — Направи обратен завой. — Завивам и тръгвам към летището.

— Не! — Софи сграбчи ръцете му. — Какво става?

Той не й отговори.

— Вие отидете в къщата до езерото, МакДъф. Кажи на Джок, че ще му се обадя веднага. — Той затвори и каза на Софи: — Франкс е разбрал, че Майкъл е с Жан, а той знае коя е тя. Това означава, че скоро могат да дойдат тук.

— Тогава, какво искаше да кажеш с това, че не можеш да рискуваш живота ми? Няма да си тръгна и да изоставя Майкъл. Завий обратно.

— След като поговоря с теб. — Той спря отстрани на пътя. — После, ако все още искаш да отидеш в къщата до езерото, ще те закарам. Ще ме изслушаш ли?

— Искам да… — Софи спря. — Ще те изслушам. Побързай.

— Тук възниква възможност за нас. — Той гледаше право напред. — Трябва да се доберем до Сан Торано и да унищожим съоръженията и РЕМ-4. Бош не е глупак. Островът ще е пълен с охрана.

— И?

— Имаме нужда от вътрешен човек. — Той изкриви устни. — Или, да кажем, „вътрешна жена“ .

Тя застина.

— Какви ги говориш?

— Санборн иска да те залови, да те има на своя страна. Затова преследва и Майкъл. Искам да кажа, че трябва да те поднесем на тези копелета на сребърна табла. — Той затвори очи. — Нека Господ ми прости.

Шокът премина на вълни през тялото й.

— Какво очакваш от мен? И преди съм ти казвал, че не съм нито мил, нито цивилизован. Ти на практика сама се поднесе на жертвения олтар. — Той стисна толкова силно кормилото, че кокалчетата на пръстите му побеляха. — И защо да не се възползвам от всяка възможност?

Имаше толкова много болка и горчивина в тези думи, че я болеше само докато ги слушаше.

— От думите ти излиза, че аз съм психо. Престани да се самоизмъчваш и говори с мен.

Той мълча известно време, а после най-леката възможна усмивка докосна устните му.

— Може да се почувстваш така, сякаш те измъчвам.

— Няма да разбера какво мислиш, докато не спреш да си мърмориш и не ми кажеш.

— Окей. — Заговори рязко, безцеремонно. — Основното е, че имаме нужда от теб на острова. Двамата с МакДъф можем да се справим с разрушаването на завода, но имаме нужда от информация къде се пазят дисковете с информацията за РЕМ-4. Няма смисъл да се отървем от цистерните с вече готовия продукт, ако Санборн разполага с възможност да произведе още.

— Това винаги съм го знаела. — Тя се опита да се усмихне. — Искаш аз да се превърна в още един Нат Кели.

— Кели не може да се справи с това. Нито пък аз.

— Искаш да се престоря, че съм готова да сътруднича на Санборн? Той няма да ми повярва. Отказвала съм му прекалено много пъти. Дори да ми позволи да отида на острова, няма да ми има доверие.

— Той няма доверие на никого. Но, при определени условия, ще ти позволи достатъчно свобода.

— Какви условия?

— Ако мисли, че има власт над теб. — Той мълча няколко секунди. — Ако мисли, че винаги може да убие сина ти, ако не се съобразяваш с исканията му.

Тя ококори очи от ужас.

— Искаш да му позволя да залови Майкъл?

— Господи, не! — каза той. — Може и да съм кучи син, но не бих… Казах, ако мисли , че може да убие Майкъл.

— И защо би мислил така?

— Защото измислих начин да го накараме да повярва.