Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— Добре дошъл в Сан Торано! — извика той. — Надявам се, че плаването ви е било приятно. Ако започнете да разтоварвате, ще успеете да свършите до падането на нощта и ще можем да вечеряме и да изпием по едно питие. — Усмихна се. — Можеш да разрешиш на хората си да слязат на брега и да вземеш офицерите си с теб.

Барбадос

Софи беше на ланчията, която Кели беше наел, когато прие обаждането на Санборн.

— Оцеля много по-дълго, отколкото мислех за възможно — каза Санборн. — Какъв късмет за теб, че с Ройд обединихте усилията си. Сигурен съм, че той много ти е помогнал. — Направи пауза. — Но вече е време да се разделите. Ще си в безопасност и когато си далеч от Ройд. Девлин е по следите му, а той не знае какво означава невинен да пострада по погрешка.

— Върви по дяволите!

— Не показвай такова неуважение към мен. Това не е подходящ начин работникът да се отнася с шефа си.

— Ти май нещо грешиш.

— Не, реших, че е време отново да започнеш работа за мен. Но твоята арогантност понякога ме кара да губя търпение. Аз бях достатъчно любезен да ти предложа прекрасна възможност, а ти грубо ми отказа. И сега трябва да бъдеш наказана.

— За какво говориш, Санборн?

— За сина ти. Мисля, че се казва Майкъл.

Тя стисна здраво слушалката.

— Няма да слушам заплахите ти. Синът ми е в безопасност.

— Само дотогава, докато аз желая това. Вземи самолет и ела в Каракас. Ще се срещнем там.

— Няма да отида на място, където ще бъдеш и ти.

— Давам ти един ден. Времето ме притиска. Ще ти изпратя диск и номера на пощенска кутия в Каракас. И не се тревожи за синините на момчето. — Той затвори.

— Иска да отида в Каракас — обърна се тя към Ройд. — Ще ми изпрати диск, на който ще бъде записан Майкъл. Каза, че не трябва да се тревожа заради синините му. — Тя потрепери. — Копеле.

— Но ти се тревожиш. Защо? Знаеш, че това не е вярно.

— Той беше толкова самодоволен! — Тя навлажни устни. — Толкова сигурен. Почти му повярвах. — Тя стана и отиде до перилата. — Започва се, Ройд.

— Да. — Той застана до нея. — Можеш да се откажеш.

— Не, не мога. — Тя втренчи поглед в морето. — Разкажи ми за Сан Торано. Какво откри Кели за острова?

— Малък остров край бреговете на Венецуела. Някога е принадлежал на Венецуела, но сега е частна собственост на канадска корпорация. Можеш да си сигурна, че ако се поровим в документите, ще открием, че в дъното на всичко това стои Санборн. Населението е по-малко от пет хиляди жители, повечето от индиански произход, главното им занимание е риболовът. Децата ходят на училище само няколко години и имат едва начално и, по-рядко, основно образование, преди да започнат работа.

— А заводът?

— Той е на шейсет години и е построен от венецуелското правителство по време на епидемията от холера, станала причина за почти пълното изтребление на населението. Заводът служи за пречиствателна станция и местните, които са много предпазливи по отношение на водата, пият само тази, която излиза от неговите тръби.

— Така че, ако пуснат РЕМ-4 във водата, веднага ще имат пет хиляди екземпляра, подложени на тест. Мъже, жени, деца… — Тя поклати глава. — Очарователно.

— Това няма да се случи.

— Господи, надявам се, че няма. Къде се намира заводът?

— Според чертежите на Горшанк, на около две мили от западния бряг на острова. Мога да се гмурна край брега, да стигна до завода и да поставя експлозивите. Но трябва да сме сигурни, че всички цистерни са вътре и ще бъдат унищожени. — Направи пауза. — И ти си тази, която ще ни преда де информацията. Освен това, ще трябва да откриеш къде пазят диска с формулите на РЕМ-4. В момента, в който направиш това, ще те измъкна оттам.

— Ако унищожим завода, рискуваме да изложим тези хора отново на епидемията от холера.

— А ако не го направим, ще пият РЕМ-4, а не знаем какъв ефект ще има той над тях. Лекарството, на практика, не е тествано. Сигурен съм, че Горшанк не е бил загрижен за тяхната безопасност, а за ефикасността на продукта.

— Аз също съм сигурна в това. Формулата на Горшанк беше много силна. — Тя смръщи вежди. — Не знам.

— Кой риск си по-склонна да приемеш?

— Холерата. — Отговорът дойде моментално. — Не знам какви щети може да нанесе на мозъка РЕМ-4 в тази си форма. А може би ще открием начин да взривим цистерните, без да разрушим завода.

— Не бива да рискуваме. Ще те наблюдават. Докато мислят, че те държат в ръцете си, ще ти дават определена свобода. Но ако предизвикаш подозрения, ще те следят отблизо.