Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— Наистина. Но трябва да бъдеш много тих и да правиш всичко, каквото ти кажа.

На площадката, тя отново погледна през прозореца. Светлините бяха още по-близо. По дяволите! Тя мина край Майкъл и го хвана за ръцете. Отвори рязко вратата. Джо и Кемпбъл разговаряха във вътрешния двор.

— Време е — каза сериозно Джо. — Трябва да тръгваме, Кемпбъл. Бави ги, трябват ни поне пет минути. Моля се на Господ това време да ни е достатъчно.

Софи се опита да се обади на МакДъф, след като не успя да се свърже с Жан. Той също не отговаряше, по дяволите!

— Какво става?

Набра номера на Джок. Той също не отговори. Обзе я паника.

— Ами ако са заловили Майкъл? Трябваше да кажа на Жан да го изведе оттам.

— Спокойно — каза й Ройд. — МакДъф и Джок ще пристигнат вече всеки момент.

— Тогава, защо никой не отговаря на телефона? Толкова за напредъка на технологиите.

Отново набра номера на Жан. Ръката й стисна здраво телефона.

— Изключен е. Няма гласова поща. Проклетият телефон е изключен.

— Това означава, че не го е изключила тя. И сигурно има причина за това.

— Знам.

МакДъф пристигна на паркинга след двайсет минути, а Софи прекоси паркинга, преди двамата да успеят да слязат от колата.

— Защо не отговаряте по телефона? Знаете ли какво става в замъка?

— Отговорът на първия въпрос е, че бяхме заети. Отговорът на втория въпрос е, че в замъка точно в момента нищо не се случва. — МакДъф отвори вратата на колата и слезе. — Освен че полицаите, които търсят навсякъде сина ти, са много разочаровани.

— Няма да го намерят, Софи — каза тихо и меко Джок, който също слезе от колата. — Жан го е извела от замъка и в момента пътуват към малко частно летище в близост до Абърдийн.

Главата на Софи се замая от силното облекчение, което изпита.

— Говорили сте с нея?

— Нямахме избор. — МакДъф направи гримаса. — Веднага щом отведе момчето на безопасно разстояние, тя ми се обади и ми се разкрещя, че не съм там в момент, в който тя има нужда от помощ. После ми нареди да осигуря транспорт до Атланта и охрана на момчето, докато се качи на самолета.

— И ти успя ли да го направиш?

— Да — отговори Джок. — Бяха необходими няколко телефонни обаждания, за да се справим с всичко. — Той погледна часовника си. — Те ще се качат на борда на самолета след около деветдесет минути. Ще ми се обадят в минутата, в която самолетът излети.

— Добре. — Коленете й така омекнаха, че се наложи да се облегне на колата. Тези деветдесет минути щяха да й се сторят цяла вечност. — Атланта. Това е толкова близо до мястото, където сме сега. Мислите ли, че ще мога да го видя?

— Може би. Ще помислим за това — каза Ройд иззад нея.

— Искам да го видя. — Погледът й се спря на лицето му. — Мислиш ли, че е още в опасност?

Той не отговори на въпроса й директно.

— Мисля, че Франкс няма да се откаже. Санборн няма да позволи това. — Обърна се към МакДъф. — Отърва ли ни от тялото на Девлин?

Той кимна.

— Затова беше необходимо само едно телефонно обаждане. Ще изпратят няколко от местните момчета да „разчистят“ .

— Няма проблеми?

— Девлин имаше дълго досие още преди Санборн да го затвори в Гарууд. За момента от ЦРУ са повече от готови да ни сътрудничат. ЦРУ са много подозрителни по отношение на случилото се с мъжете, подложени на промиване на мозъка от Томас Райли в мястото, където беше държан и Джок, преди да бъде изпратен в Гарууд. Не искат из целите Съединени щати да тръгнат самоходни бомби или камикадзета. — Направи пауза. — Защо искате Девлин просто да изчезне?

— Може би е по-добре Санборн да не узнае какво сме открили за Горшанк.

— Защо?

— Така можем да спечелим време. Щом не знаем за Горшанк, не можем да знаем за документите, които намерих в бюрото му.

— Документи?

— Е, не точно. Диаграми и чертежи на водопречиствателни съоръжения. — Той се усмихна. — На остров Сан Торано, близо до крайбрежието на Венецуела.

— Открили сте — прошепна Джок. — Дяволите да го вземат!

— Все още ли искате да преследвате Санборн? Девлин беше вашата цел, а той е мъртъв.

— И аз не съм доволен, че убихте копелето вместо мен — каза мрачно МакДъф. — И, да, аз също искам да унищожа Санборн. Той изпрати Девлин да убие хората ми, а после обърна и полицията на родната ми страна срещу мен. — Той стисна устни. — И никак не ми харесва идеята, някой да търси из моята собственост. Могат да стоят настрани от имението ми.

— Това е твоят отговор. — Джок гледаше с присвити очи Ройд. — Мисля, че ти имаш някаква представа за това, как искаше да ни използва той.