Айрис Джоансен - Убийствени сънища

Девлин беше проучил доклада върху Горшанк, който Санборн му беше дал, но всъщност това не беше необходимо. Ученият беше човек на изградения навик и обичаше да си угажда, което го правеше толкова уязвим, че беше за съжаление. Да, беше прекалено уязвим. Девлин беше нетърпелив и раздразнен от това, че Санборн го беше изпратил тук, а не след Ройд. Защото това тук не беше никакво предизвикателство.

Трябваше обаче да внимава след „угощението“ , което си беше позволил в имението на МакДъф. За известно време не можеше да си позволи нито да спори, нито да прави опити да манипулира. Освен това, да убие глупак като Горшанк, щеше да бъде удоволствие. Защото глупаците го дразнеха.

Щеше да провери вратите и да открие начин да влезе в къщата. Горшанк щеше да седи във фотьойла с бира в ръка и Девлин щеше да го нападне още преди да е разбрал какво става. Когато онзи станеше безпомощен, щеше да реши дали да се отърве от него бързо, или да се позабавлява.

Да, работата щеше да е лесна.

— Остани тук. — Ройд спря колата до тротоара. — Нека първо проверя района.

Софи гледаше проблясващата светлина, която струеше от предния прозорец на къщата. Това беше обичайна гледка за половината домове в този град. Нищо, от което да се страхуваш.

Тогава, защо тя се чувстваше напрегната, все едно че тази светлина, която идваше от телевизионния екран, беше някакво зловещо предзнаменование?

— Ще дойда с теб. — Тя вдигна ръка, за да предотврати евентуалния спор. — Няма да ти преча. Джок винаги ми е казвал, че това е глупаво. Ако искаш да чакам отвън, това и ще направя. Но у мен е пистолетът, който Джок ме караше винаги да нося, и знам как да го използвам. Ще бъда на разстояние, при което да можеш да ме извикаш.

Той не отговори веднага, после сви рамене.

— Ела, тогава. — Отвори вратата на колата. — Но ще изчакаш, докато проверя района. — Нямаше го само пет минути, след което се върна и отвори и нейната врата. — Чисто е, обаче ще останеш отвън, няма да влизаш. Ясно?

— Докато не ме извикаш. — Тя слезе от колата. — И това може да се случи, Ройд. Ти не си неуязвим.

— Ще се опитам. — Той тръгна към къщата. — Задната врата.

— Можем просто да отидем до входната врата и да почукаме. Той не ни познава. Не е ли прекалено лесно?

— Може да са му показали твоя снимка, след като е поел твоята работа. — Той вървеше бързо. — Но си права. Никога не се сещам за лесните начини. Не така са ме учили. — Спря до задната врата и се ослуша, погледът му обхождаше задния двор. — И не мисля, че това ще се окаже ситуация, която да ме научи да променя навиците си.

Тя чувстваше напрежението, което сякаш го наелектризираше.

— Какво има?

— Някой трябва да наблюдава Горшанк, ако той е толкова важен за Санборн и знае за РЕМ-4. Но къде е този човек? Или къде са те? Очаквах някой да ни прекъсне или поне да видя някого. — Направи пауза. — Освен ако не са ги извикали обратно, защото това вече не е необходимо.

Тя потрепери.

— Искаш да кажеш, ако Горшанк е мъртъв.

Той не отговори.

— Остани тук, отвън. Ще оставя вратата открехната. — Той се наведе над ключалката и тихо подсвирна. — Исусе. — Изправи се. — Извади пистолета и го дръж готов. Ключалката вече е насилена.

Отвори вратата и изчезна в къщата. Софи стисна здраво оръжието. Сърцето й биеше бързо и тежко. Откри, че се ослушва напрегнато за каквито и да било звуци от къщата. Изминаха минути, не, минутите пълзяха бавно. По дяволите, чувстваше се безполезна. Ако нещо се случеше с Ройд, как би могла да му помогне, като стои тук? Трябвайте да възвърне спокойствието и хладнокръвието си. Джок й беше казал, че по този начин се допускат сериозните, смъртоносни, грешки. „Прекалено много готвачи в кухнята.“ Каква приятна, домашна, фраза за такава смъртоносна ситуация.

Чу нещо.

Лек шум, може би от стъпки…

Къде? В кухнята?

Не, не в кухнята.

Зад себе си.

Слава Богу, че къщата беше малка. На Ройд не му беше необходимо много време, за да я обходи и да се увери, че никой не им е подготвил засада. Оставаше да провери само всекидневната стая, където Горшанк гледаше телевизия. Тръгна тихо надолу по стълбите и прекоси коридора. От прага на стаята виждаше ясно и телевизора, и Горшанк.

Само че Горшанк не гледаше телевизора.

Ройд се спря на прага с поглед, прикован във фотьойла, обърнат към телевизора. Въжета привързваха Горшанк към стола, празният му поглед беше втренчен в телевизионния екран. В устата му беше натикан парцал, очите му — задържани отворени с карфици, беше кастриран.