Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— Чух за ужасен инцидент в Шотландия. Толкова се радвам, че синът ти е все още жив.

— И ще остане жив — процеди тя през зъби. — Той е в безопасност. Не можеш да го докоснеш, Санборн.

— Защото си се съюзила с Ройд? Това беше грешка. Той не е стабилен. Ще те повлече надолу заедно със себе си.

— Аз също не съм стабилна. Изненадана съм, че си толкова загрижен.

— Тогава, време е да преодолееш нестабилността си. Предлагам ти сделка, която не можеш да откажеш.

— По дяволите твоето мнение!

— Сега си в много по-затруднено положение, отколкото последния път, когато ти се обадих. Полицията е по следите ти. Анализът на ДНК те свързва с убийството на Едмъндс. Нямаш кариера, синът ти е в опасност. Повярвай ми, последното е вярно. Ела да работиш при мен, Софи. Ще имаш пари, власт, момчето ще бъде в безопасност.

— И да се превърна в чудовище като теб?

— Власт, Софи. Това е огромната разлика между чудовищата и светците.

— Ти си болен.

Той не отговори.

— Виждаш ли как сдържам темперамента си? Това би трябвало да доказва колко много искам сътрудничество с теб.

— Това само доказва, че не си толкова сигурен относно РЕМ-4, колкото искаш да бъдеш.

— Колко си умна. Но в момента ти имаш пример за РЕМ-4. Ройд беше един от основните ни примери. И всичко това се дължеше на теб.

— Млъкни!

— Много добре. Не искам да те обидя, защото ще трябва да работим съвместно. Ще се обадя пак. — Той затвори.

— Трябва ли да питам какво искаше той? — запита тихо Ройд.

— Мен. — Тя трепереше. — Не очаквах той да… Това ме изненада.

Той изведнъж се оказа зад нея и я прегърна.

— Спокойно. Той те иска слаба и уплашена. Не се предавай.

Тя се притисна към него.

— Той е такова копеле! Непрекъснато заплашва Майкъл.

— Това е само тактика от негова страна.

— Говори и за теб. Каза, че си един от основните им примери за въздействието на РЕМ-4 и че аз съм отговорна за това. — Тя навлажни устни. — Той е прав. Аз съм виновна.

— Да, аз съм главен екземпляр за показ.

Тя замръзна шокирана.

— Ти поне мислеше така снощи. И ми го каза. Дори няколко пъти.

— Знаеш, че аз… — Тя се отдръпна и го погледна в лицето. — Не е забавно.

— Напротив, забавно е. — Той се усмихна. — Забавно е как той може да нарани теб или мен с тези свои глупави приказки. Мисля, че и двамата сме над това сега. — Той я обърна и леко я плесна по дупето. — Качи се горе и опаковай багажа си. Трябва да тръгнем оттук след пет минути.

— Мислиш, че обаждането е било проследено?

— Възможно е. Аз използвам телефон със сателитна връзка, а те могат лесно да бъдат проследени. Бош има позиции във Военния отдел по сателитните връзки. Не искам да остана и да чакам, за да видя дали ченгетата или някой от хората на Санборн ще ни намерят.

Тя забърза нагоре по стъпалата.

— Не мисля, че ще бъде полицията. Той беше… Мисля, че долових… Той ме иска, Ройд. Не главата ми, поднесена му в кошница.

— Тогава, трябва да се запитаме защо изведнъж е станал толкова настоятелен. — Той се обърна и тръгна към входната врата. — Но ще го направим, когато се озовем на добро разстояние от това място.

Санборн се обърна към Бош.

— Успя ли да установиш мястото?

Той вдигна поглед.

— Моите хора работят по въпроса. Някъде в Южна Флорида.

Санборн изруга.

— Къде? Ройд ще я изведе оттам само за минути.

— Може би ще оставят някаква следа, която да ни насочи…

— Не мога да я преследвам из целите Съединени щати. Трябва да я заловя веднага.

— Защо не изпратим Девлин във Флорида? Ако има отправна точка, той ще успее да ги проследи. Ти се погрижи той да стане истински експерт.

— Не, не искам да губя…

Той спря, замисли се. По дяволите, искаше да има тази жена на своя страна. Шансът не беше голям, но винаги беше по-добре хората да работят с теб с желание, а не да бъдат принуждавани. Беше научил това по време на експериментите в Гарууд. Съществуваше вероятност тя да падне в капана, който й бяха подготвили, и да бъде заловена от полицията. Очевидно не беше уплашена достатъчно.

— Добре, обади се на Девлин. Трябва да говоря с него.

— Кажи ми какво, според теб, е намислил Санборн? — запита Ройд веднага, щом излязоха на магистралата. — Каза, че не иска главата ти, поднесена му в кошница.

— О, сигурна съм, че накрая ще се съгласи и на това. Само че не сега. — Тя смръщи вежди в опит да си спомни думите и нюансите на разговора. — Всъщност той се опитваше да ме убеди да се върна на работа при него. Господи, представяш ли си какво его има този човек? И трябва просто така да пренебрегна всичко, което е извършил?