Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— В момента не искам да говоря за това.

— Но аз искам. Не знам колко време имаме, преди всичко да се взриви буквално под носа ни. Никога не съм очаквал това да се случи, но се случи, и двамата трябва да се справим с него. — Той стисна здраво чашата си. — Бях честен с теб. И ти трябва да бъдеш честна с мен.

— И какво искаш да кажа? — Тя навлажни устни. — Изминалата нощ беше повече от добра, беше фантастична. Била съм работохолик през целия си живот и сексът никога не е бил важен за мен. Той беше просто нещо приятно. — Устните й се изкривиха конвулсивно. — Сексът с теб е приятен, Ройд. Видя как ти отговорих. Искам да продължаваме да правим секс. Ти реши, че лягам с теб, защото изпитвам съжаление. Но аз съжалявам себе си. Животът ми не беше прекрасен през изминалите години и сега аз ще взема толкова удоволствие, колкото мога. Мисля, че го заслужавам. Това ли искаш да знаеш?

— Отчасти. Значи това не беше секс за една нощ?

Тя се поколеба.

— Не знам как… Всичко може да се промени само за секунда. Как бих могла да съм сигурна в чувствата си? Съществува и Санборн и не мога…

— Окей. Окей. По-добре е, отколкото мислех. Нямаш опасения от секса с мен. Просто не си сигурна за бъдещето. — Той изпи кафето си. — Мога да се погрижа за това.

— Може и да не пожелаеш да го направиш — каза тя тихо. — Аз не съм „фаталната жена“ . Онова, което чувстваш, може да изчезне след ден-два.

— Може би. Не е вероятно. Аз съм човек, който понякога оставя чувствата да го обсебят. Изяж закуската си и ще отидем да поплуваме.

Тя се облегна назад и го погледна. Мили Боже, Ройд беше опасен. Настроението му се променяше лесно, той показваше двама различни мъже само за части от секундата.

— Само ти давам свободно пространство. — Погледът му не се отделяше от лицето й. — Разтърсих те неочаквано и грубо. Ти имаше нужда от това.

— Много си сигурен в себе си. — Софи се изправи. — И в мен. Предложението да поплуваме е добро. — Започна да разкопчава блузата си. — Но не достатъчно добро. И не точно това искам в момента. Съблечи се, Ройд.

— Софи?

— Обеща ми нещо вълнуващо на пода в кухнята. — Разкопча и последното копче на блузата си. — Спази обещанието си, Ройд.

— Добре. — Той беше зад нея, ръцете му бяха върху гърдите й. Прошепна в ухото й: — Винаги.

Телефонът на Софи звънна след два часа. Тя протегна ръка над тялото на Ройд, за да го вземе от нощното шкафче.

— Имам информация за Горшанк. Винъбъл от ЦРУ ми я осигури — каза МакДъф, когато тя отговори. — Антон Горшанк. Руски учен, работил по някои наистина отвратителни проекти преди разпадането на Съветския съюз.

— Химик?

— Да. За последно има данни за него от Дания. Изчезнал от погледа на ЦРУ преди две години.

— И не знаят къде е сега?

— Работят по въпроса. Казват, че имат няколко следи. Помолих Джо Куин да ги натисне още малко. Той също има приятели в агенцията. Очаквам скоро да науча още нещо. Ще се свържа пак с теб.

— Благодаря ти. Как е Майкъл?

— Чудесно.

— Мога ли да говоря с него?

— Трябва да се обадиш на Жан. С Джок тръгнахме от имението преди два часа.

— Аз… разбирам.

— Казах ти, че ще тръгнем веднага, щом открием нещо, Софи — каза той тихо.

— Знам.

И все пак изпитваше известно безпокойство, като знаеше, че МакДъф и Джок не са вече с Майкъл. Беше започнала да разчита на тях.

— Къде отивате?

— Може би ще дойдем при вас. Дочуване, Софи.

— Дочуване.

И тя затвори.

— Горшанк? — запита Ройд.

Тя кимна.

— Знаем кой е. Руски учен, изчезнал от Дания преди две години. Не знаят къде е. МакДъф очаква още информация всеки момент.

— Добре.

— С Джок са тръгнали от имението. Той очевидно очаква нещата да започнат да се развиват скоро.

Ройд се облегна на лакът и я погледна.

— И ти се тревожиш за Майкъл.

— Разбира се. Винаги се тревожа за него. Така е от деня, в който умряха родителите ми. — Тя се претърколи в леглото и се изправи до седнало положение. — Ще му се обадя и ще разговарям с Жан. Това ще ме накара да се почувствам по-добре.

— Дали?

— Трябва да имам доверие на някого. Напоследък се чувствам много самотна.

— А аз какво съм? Нещо непотребно?

— Не исках да кажа…

— Знам. — Той стана от леглото. — Току-що ме поля със студена вода. Каза ми, че не ме виждаш като свой помощник в живота, другар, който може да те закриля. Мислех, че се справям достатъчно добре в тази насока, но очевидно не е така. — Той сви рамене. — Всичко е наред. Ще взема това, което мога. Ти ми каза, че имаш проблеми с доверието. Какво ще кажеш все пак да поплуваме, след като говориш с Майкъл?