Айрис Джоансен - Убийствени сънища

„Не мисли за Дейв. Не прави сравнения.“ Онова, което бяха преживели снощи, беше уникално. Понякога се случва двама души да са напълно съвместими сексуално. Това не означава, че са съвместими и по някакъв друг начин. Господ знаеше, че с Ройд са на цели мили разстояние, когато става въпрос за нещо друго.

Тя пусна водата и влезе под струята. Топлата вода също беше чувствено удоволствие. Добре. Сега не искаше да мисли за нищо. Искаше да живее за момента. Отметна глава назад и остави водата да облива тялото й.

— Забави се с пет минути повече. — Ройд извърна глава от котлона, когато тя влезе в кухнята. — Но аз също не успях да приготвя омлета навреме. Говорих по телефона.

Тя застина.

— МакДъф?

Той поклати глава.

— Кели. Искаше указания.

— И ти какво му каза?

— Да намери друга лодка с подходящо оборудване и да ни чака. — Той разпредели омлета в две чинии. — Налей кафето, докато аз извадя портокаловия сок от хладилника.

— Добре. — Тя все още мръщеше вежди, когато вдигна гарафата. — А защо ще имаме нужда от оборудване?

— Може би няма, но аз обичам да съм подготвен. — Ройд постави чиниите на масата. — Престани да се тревожиш. — Той взе гарафата от нея и наля кафето в две чаши. — Тревогата ти не ми харесва.

Тя повдигна вежди.

— Следователно аз трябва да престана да се тревожа?

— Докато няма причина, да. Знаех, че ще те разтревожа, като ти кажа за Кели, но, от друга страна, знам, че искаш да те държа в течение, и щеше да се разсърдиш, ако не ти бях казал.

— Да, щях да се разсърдя.

— Седни. — Той я побутна да седне на един стол. — И ми се усмихни така, както направи, като влезе в кухнята.

— И как, по-точно?

Той наклони глава и я погледна.

— Нетърпеливо. Определено нетърпеливо. Знаеш ли как ме кара да се чувствам това? — Той я докосна по косата. — Копринена. И кожата ти е копринена. Всяко място, което докоснах, е копринено.

Тя не можеше да диша. Заля я горещина и затопли дори бузите й, които пламнаха. Ръката му се спусна по-надолу и нежно погали гърдите й.

— Красива, нежна и копринена — каза той тихо. — Искаш ли да опитаме на пода в кухнята?

Да, искаше. Тръпнеше от нуждата да го прегърне и…

— Хайде — каза той и ръцете му се плъзнаха под блузата й. Кожата й потръпна от допира до неговата. Мускулите на корема й се свиха. — Можем да ядем и по-късно. Няма значение.

— Не, няма… — Тя си пое дълбоко дъх и покри дланта му със своята под блузата. Исусе, беше й трудно да спре. — Няма значение кога ще ядем. Няма значение това, че използваш секса, за да ме разсейваш. Би трябвало да се тревожа за всяко нещо, което се случва, а ти се отнасяш с мен като с кукла, която изваждаш, играеш си с нея, а после отново поставяш в кутията.

— Грешна тактика? — Той сви рамене и седна на стола срещу нея. — Съжалявам, изпитвам нужда да те закрилям. Това чувство се промъква в мен отдавна, но снощи ме обхвана неудържимо. Вероятно има нещо общо с инстинкта на пещерния човек да защитава семейството си. Сигурен съм, че знаеш повече по въпроса от мен. Нали ти имаш всичките онези научни степени.

— Непрекъснато ми навираш моята научна степен в лицето. Тя притеснява ли те?

— Не, не и ако не тревожи теб. — Той поднесе чашата към устните си. — Разбрал съм, че мога да науча всичко, което трябва и когато ми се наложи.

Както беше изучил тялото й и всеки нюанс на нейната чувственост, помисли си тя, но отхвърли тази мисъл. Тялото й все още тръпнеше, готово още при първия му допир, и нямаше нужда да си спомня колко хубави могат да бъдат ласките му.

— Ти, изглежда, имаш огромен талант в тази насока.

Той се засмя и тя го погледна. Ройд прекрасно знаеше дори какви са мислите й. Не можеше да извърне поглед. Взе вилицата си и отхапа от омлета.

— Радвам се, че мислиш така. — Устните му потрепериха. — Обикновено мога да правя това, което изисква моментът. Ако нуждата е достатъчно изкусителна. — Изражението му стана сериозно. — Можем да говорим по тази тема и през следващата седмица, но не ми се иска. Чувствам, че ходя по хлъзгава почва, и трябва да затвърдя позициите си.

— Какво искаш да кажеш?

— В момента съм в прекрасна форма. Ти също прекара приятна нощ и чувството е все още в теб. В момента не мислиш. Не мога обаче да разчитам на това с времето. Ти отново ще започнеш да се страхуваш и да мислиш за сина си и за живота си. И за това, колко различни сме ние двамата.

— Но ние сме различни.

— Не и в леглото — каза той грубо. — А за останалото можем да преговаряме. Казах ти снощи, че изпитвам нещо към теб. Това чувство още е в мен и е по-силно. Много по-силно. Не съм сигурен до какво ще доведе, но не мога да го оставя да си отиде. Не мога да ти позволя да си отидеш, Софи.