Айрис Джоансен - Убийствени сънища

Боже, за какво мислеше? Ройд не искаше връзка. Той искаше секс.

А нима тя не искаше също секс? Защо й бяха всички тези анализи, след като нямаше намерение да се обвърже?

Вратата на стаята му се отвори. Сърцето й подскочи в гърдите.

— Трябваше да ти кажа. — Гласът му трепереше. — Казах всичко погрешно. Не съм глупав, но когато съм край теб, ми е невъзможно да се изразявам правилно. Не знам защо. Всичко обърквам.

Тя стисна здраво перилата.

— На мен всичко ми изглеждаше ясно.

Той поклати глава.

— Ти мислиш, че съм те обидил. Използва думата „евтина“ . Това е последното, което бих си помислил за теб.

Тя навлажни устни.

— Наистина ли?

— Ти не ми вярваш. — Ройд стисна ръце в юмруци. — Онези думи просто излязоха от устата ми. Окей? Израснах груб и ми се е налагало да бъда груб през целия си живот. Казах каквото мисля. Не се получи красиво, но отговаряше на истината.

Тя не можеше да откъсне поглед от него.

— Какво, тогава, искаше да кажеш?

Той мълча малко.

— Че ще се смятам за най-щастливия кучи син на планетата, ако ми позволиш да те докосна. Ако ми позволиш да правя секс с теб, ще се чувствам така, все едно съм спечелил от лотарията. — Той направи гримаса. — Това също беше грубо. Не мога да се изразявам по-различно. Това съм аз.

— Грубо беше.

Но осъзна, че дори неговата грубост я вълнува.

— Обаче бях искрен. Не искам да съм друг, освен честен, с теб. Не се опитвам да те придумам да дойдеш в леглото ми. Можех да направя това в началото, но сега е прекалено късно. Ти трябва да го искаш толкова, колкото го искам аз.

— А ако не го искам толкова?

— Няма да е хубаво — каза той простичко. — Аз го искам прекалено много. Може да те нараня, като те накарам да чувстваш това, което чувствам аз. Не мога да го направя. Трябва да искаш това, което искам аз. В противен случай, не ми позволявай да те докосна. — Погледът му не се отделяше от лицето й. — Май те плаша.

— Не, не ме плашиш.

Беше я разтърсил. Господи, дори беше докоснал някаква струна в душата й. Но тя не се страхуваше от него.

— Не си ме изплашил нито веднъж, с изключение на онази първа нощ, когато реших, че ще ми прережеш гърлото. — Опита се да се усмихне. — И не мисля, че ще ме нараниш. Просто… Идеята не е добра. — Тя се застави да пусне перилата и да тръгне по коридора. — Лека нощ, Ройд.

— Лека нощ.

Чувстваше погледа му дори с гърба си. Ройд обаче не проговори, докато тя не стигна до вратата на стаята си.

— Грешиш — каза й тихо. — Идеята е много добра. Помисли си.

Ръката й хвана дръжката. Трябваше само да я завърти, да отвори вратата и после да я затвори след себе си. Това беше само секс. Тя нямаше нужда от Ройд. И той нямаше нужда от нея.

— Кораби, които се разминават в нощта.

— Може би. А може би не. Никога няма да разберем, нали?

Тя вече беше в стаята. Сега трябваше да затвори вратата, без дори да го погледне.

Но не искаше да затвори вратата.

Още една причина да го направи.

И тя затвори.

Софи щеше да дойде.

Не, нямаше. Беше арогантен глупак, щом мислеше, че тя няма да се бори с привличането, което съществуваше между тях.

Той прекоси стаята гол и отвори прозореца. Пое дълбоко топлия и солен морски въздух. Трябваше да остане спокоен. Тя трябваше да дойде при него. Не беше я излъгал, когато й беше казал, че се страхува да не я нарани. Обикновено имаше контрол над себе си, но това беше различно. Тя беше различна.

Вратата на стаята му се отвори. Той замръзна на мястото си, но не се обърна.

— Промених решението си. — Гласът й трепереше.

Ройд не помръдна.

— Слава Богу.

— По дяволите, обърни се! Искам да видя лицето ти.

— Ако се обърна, няма да забележиш лицето ми.

— Господи!

Той бавно се обърна към нея. Погледът й се спря на лицето му, а после се спусна към долната половина на тялото му.

— Господи!

— Казах ти.

Погледът й се върна на лицето му.

— Ти ме очакваше. Чакаше ме.

— Надявах се.

— Разбрах. — Софи издърпа тениската си над главата. — Добре. — Хвърли тениската на земята и миг по-късно, легнала на леглото, дърпаше чаршафа, за да покрие голото си тяло. — Ела тук.

— След минута. Искам да те попитам нещо.

— Не, не искаш. Въобще не искаш да говориш. Нищо не би могло да е по-ясно.

— Добре, имам нужда да те попитам нещо.

— Ела тук.

— Не и докато не ми отговориш. Не мога да се приближа до теб или отговорът няма да има значение за мен.

— Аз не искам да говоря. Нима мислиш, че ми беше лесно да дойда?