Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— Трябва да се въртя край теб. Съществува РЕМ-4.

Той стисна челюсти.

— Трябва да пожелаеш да останеш с мен.

— Защо?

Той не отговори веднага.

— Защото изпитвам нещо към теб. Не съм сигурен какво е, но не мога да позволя то да си отиде.

— Колко прецизно казано.

— Ти си учен, не аз. Единственото, в което съм прецизен, е в това, как да поваля човек, който се намира на хиляда ярда от мен. — Устните му се изкривиха. — Ти трепериш. Не ти харесва.

— Повечето хора биха трепнали при тези думи.

— Не е задължително. На някои жени им харесва идеята да са близо до смъртта. Това им дава определена тръпка. — Той се изправи. — Хайде да си лягаме.

— Може би е по-добре да се върна в стаята си.

— Още не. — Той й помогна да се изправи. — Отново казах не каквото трябва. Трябва да се поправя.

— И да се докажеш като най-добрия в секса?

— По дяволите, не. — Той я прегърна. — Просто искам да съм най-добрият за теб. Какво лошо има в това?

Той само трябваше да я докосне и тя започваше да тръпне, беше готова.

— Сигурна съм, че има нещо. И не знам дали то е на психологическа основа. Аз ли съм най-добрата, която си имал?

— Ще ти отговоря, че ти си добра, но заедно сме чудесни. — Той започна да гризе леко долната й устна. — И че ти не трябва да го правиш с някого, който ще принизи стандарта ти.

Тя откри, че се усмихва.

— Ройд. Невъзможен си.

Той я поведе към леглото.

— Но съм най-добрият?

— Може би.

— Това не е достатъчно добро за мен. Предполагам, че трябва да започна да работя по въпроса. — Той легна и я дръпна върху себе си. — Но ти ще ми помогнеш. Ще ми кажеш какво ти харесва, какво те възбужда. Ще го направиш ли?

Дъхът й излизаше бързо, на тласъци.

— Вероятно не.

— Защо не?

— Ах, ти, идиот такъв, защото не мога да мисля, още по-малко — да говоря, когато ми правиш това.

— Прекалено лошо. — Той й се усмихна. — Ще трябва да анализираме по-късно. И да бъдем наистина прецизни, каквито, обикновено, са учените.

— Няма. — Тя взе лицето му в дланите си и втренчи поглед в него. — Млъкни, Ройд.

— Както кажеш. — Той вече не се усмихваше, но тя виждаше дяволитите пламъчета в очите му. — Мислех, че обичаш да говориш по време на секс. Защото издаваше много звуци преди малко. — Той се престори, че се замисля. — Но доколкото си спомням, повечето звуци бяха стонове, викове и въздишки. О, да, има и няколко думи, например „още“ … Ох! Това не беше честно!

— Заслужи си го.

— Това също ще трябва да го обсъдим. Ти обичаш да причиняваш болка на бедния си партньор. Не знам колко мога да понеса, макар че съм готов на всичко за теб, Софи.

Еротика, страст, а сега и чувство за хумор. Не беше очаквала, че той има такова чувство за хумор.

— Копеле. — Тя го целуна страстно. — Сега ще млъкнеш ли?

— О, да. — Ръцете му отново я галеха. — Както казах, готов съм на всичко за теб, Софи…

Софи отвори сънено очи. През прозореца струеше ярка слънчева светлина. Снощи Ройд беше стоял гол до прозореца, когато беше отишла при него. Беше с гръб към нея и тя беше видяла мускулестото му и твърдо дупе и мощните му рамене. Тогава беше поискала да го докосне, а после ръцете й бяха научили…

Ройд го нямаше.

Отвори широко очи и обърна глава към възглавницата. Ройд го нямаше.

Затвори очи, обзета от разочарование. Глупаво. Какво беше очаквала? Бяха правили секс и бяха прекарали фантастична нощ. Това не означаваше, че той има каквито и да било задължения към нея.

— Готова ли си?

Видя го да стои в долния край на леглото. Косата му беше мокра, миришеше на свежест.

— Готова за какво?

Ройд се усмихна.

— Секс? Душ? Закуска? Сутрешно плуване? Изредих ти възможностите така, както са подредени по важност за мен.

Тя почувства как я обзема приятна топлина. Странно, как тези само няколко думи бяха прогонили чувството за самота, което изпитваше.

— Косата ти е мокра. Душ или плуване?

— Душ. Ще те изчакам. — Ройд продължаваше да я гледа. — Стани от леглото, защото, в противен случай, аз пак ще легна. Тъй като е почти обед, мисля, че трябва да изчакаме, докато хапнем. — Той се обърна и тръгна към вратата. — Отиди да вземеш душ. Прерових нещата ти и ти сложих чисти дрехи в банята. Ще направя кафе и омлет. Двайсет минути?

— Имам нужда от трийсет минути. — Софи седна и отметна чаршафите. — Трябва да си измия косата. Чувствам се така, сякаш съм попаднала в торнадо.

— Ти наистина беше в торнадо. — Ройд й се усмихна през рамо. — Да, торнадо.

Той се отдалечи, преди да е успяла да му отговори. Софи стана и тръгна към вратата на банята. Чувстваше тялото си леко, гъвкаво, мускулите й бяха отпуснати, но в готовност — въобще, чувстваше се като пантера в покой. Мислеше, че ще е уморена след нощ на такъв интензивен секс. А вместо това се чувстваше чудесно, като обновена. Не можеше да си спомни да се е чувствала някога така с Дейв. Сексът беше задоволителен, но никога така всепоглъщащ.