Айрис Джоансен - Убийствени сънища

Той поклати глава.

— Мисля, че ти е било много трудно. И затова искам да съм сигурен, че причината е била правилна.

Тя вдигна ръка към челото си.

— Исусе. Нека позная. Очакваш обещание, че няма да искам от теб да се обвържеш с мен. По дяволите, не търся връзка от никакъв тип. Знам, че ти…

— Връзките могат да вървят по дяволите. Бих бил идиот, ако допусках, че ти обмисляш връзка от някакъв вид в този момент. Просто искам да ми отговориш на един въпрос.

— Добре, питай!

— Това да не е някакъв начин да ми се отплатиш?

Тя го гледаше объркано.

— Да се отплатя?

— Защо си толкова изненадана? Ти си мека и нежна натура и всеки път, когато ме погледнеш, се сещаш за Гарууд. Изпитваш силно чувство за вина. Не искам да правиш секс с мен само защото това е начин да направиш нещо за мен.

— Мили Боже, ти си откачен. — Тя спусна краката си на пода и седна. — Няма да се опитам нищо да ти докажа.

— Просто ми отговори.

— Не! — Тя го погледна гневно. — По дяволите, да, съжалявам и се чувствам отговорна за онова, което ти се е случило.

— Виждаш ли, не си отговорна. Ти си само оръжието в ръцете на убиеца, а каква отговорност може да има то.

— Мисля, че е различно. — Тя се изправи. — Това обаче не може да ме накара да се предложа като жертва пред олтара, като глупава девица. Ценя себе си прекалено много. Направих огромна грешка, но това пак няма нищо общо с факта, че по някаква причина те намирам… Господи, това е само секс. — Тя тръгна към вратата. — Обаче няма да се опитвам да те убеждавам. Не си струва…

— Ще направя така, че да си струва. — Той прекоси стаята за секунди и я хвана за ръката. Падна на колене пред нея.

— Дай ми три минути.

— Стани. Няма да ти дам…

Тя потръпна, защото устните му погалиха корема й. Дланите му обхванаха дупето и тя почувства как мускулите й се свиват.

— Три минути. — Езикът му я галеше. — Винаги можеш да промениш решението си по-късно.

— Мога ли? — Пръстите й се заровиха в косата му. — Не съм сигурна.

— И аз не съм сигурен. — Той я погали с буза по корема. — Вероятно лъжа. Хайде, върни се в леглото. Няма да те принуждавам, няма да има никакъв натиск…

— Чувствам натиск в момента. — Гласът й беше неравен. — Мисля, че коленете ми ще се огънат.

— Остави ги да се огънат. — Той я дръпна на пода и я покри с тялото си. — И килимът е добър колкото леглото…

— Ройд…

— Тихо, прекалено е късно… — Той разтвори краката й. Господи, беше й добре. — Имаме прекалено силна нужда от секс. Ти имаш нужда от него. Чувствам го.

— Тогава, дай ми го. — Тя стисна зъби и заби нокти в гърба му. — И, за Бога, не ми задавай повече глупави въпроси или ще те убия…

— Окей? — прошепна Ройд, когато я освободи от тежестта на тялото си. — Не бях ли прекалено груб?

— По кое време?

Сега дъхът й излизаше по-лесно, но тя все още трепереше. Ройд беше само на няколко сантиметра от нея, но не я докосваше. Искаше той да я докосне, да почувства допира на кожата му. Май се държеше като нимфоманка. И двамата бяха стигнали до оргазъм няколко пъти, търкаляха се по пода като животни, а тя искаше още. Тогава, вземи го, по дяволите! Тя протегна ръка и го погали по гърдите. Той беше топъл и леко влажен от потта. Дланта й сякаш се наелектризира, когато докосна твърдите къдрави косъмчета по гърдите му.

— Да, груб беше. И аз бях груба. А сега, кой от нас трябва да се чувства виновен?

— Само запитах. — Той хвана дланта й и я поднесе към устата си. — Просто правя проучване.

— Какво?

— Мога ли да ти задам още един въпрос?

— Абсолютно не. — Тя го гледаше с любопитство. — Какъв?

Той засмука показалеца й.

— Аз ли съм най-добрият, когото някога си имала?

Тя го гледаше така, все едно не можеше да повярва на ушите си.

— Ти, самодоволно копеле!

— По-добър ли съм от бившия ти съпруг?

— Ройд, кой задава такива въпроси?

— Аз. — Той наведе глава и погали зърното й с устните си. — Важно е.

— За да бъде поласкано егото ти?

— Не. — Той вдигна глава и я погледна. — Ако съм направил нещо неуместно, трябва да знам за това. Трябва да съм най-добрият, когото си имала. Ако не съм, ще поработя по въпроса.

Тя го гледаше изумена.

— Знаех, че обичаш съревнованията, но това отива малко прекалено далеч.

Той поклати глава.

— Започваме с много малко общо помежду си. Може би има няколко въпроса, по които сме съгласни, но нямаме време да ги обсъждаме. А дотогава имаме това, което имаме. Няма да позволя сексът да не е добър и ти да се откажеш от него. Или да не се въртиш край мен.