Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— Това не е егото му. Изучавам го от времето още преди да избягам от Гарууд. На Санборн му липсва нещо, психиката му е сбъркана.

— Съвест?

— Дори не това. Той няма чувства. Не схваща нещата като повечето хора. Преструва се, но всъщност нищо не разбира. Умен е, ценител е на красотата, но прекалено много обича чувството, което дава властта. Не разбира болката и омразата, които причинява, защото той самият не ги изпитва. Но тъй като е обсебен от жаждата за власт, вероятно не проумява защо не можеш да не обърнеш внимание на всичко, сторено от него, на всички причинени ти от него мъки. Той смята, че ти предлага достатъчно, за да направиш това. — Сви рамене. — Ти си лекарят. Вероятно знаеш термините за това състояние.

— Справил си се много добре.

В думите му имаше смисъл. Тя беше така изпълнена с омраза и вина, че никога не се беше опитала да анализира Санборн. Просто искаше да отърве света от него и от РЕМ-4. Все пак, като се замислеше за всичките си срещи със Санборн, виждаше признаците.

— Точно затова той няма никакви скрупули да използва РЕМ-4 по този начин.

— Предполагам. Разбира се, той може просто да си е такъв — кучи син. За мен това няма значение. Опитах се да разбера какъв е, за да мога по-добре да го унищожа. Пет пари не давам дали е психо. Няма да го лекувам. Ще го поваля, ще го унищожа. — Направи пауза. — Но защо те притиска сега? Каза ми, че се е опитвал да те убеди и преди, но след като си му отказала, е изпратил кучетата си след теб. И сега, така изведнъж, се отказва да те преследва. Може би се опитва да те „приспи“ , докато разбере къде сме. Сигурна ли си, че си го разбрала правилно?

— Как бих могла да съм сигурна? — Осъзна обаче, че е почти сигурна. Трябваше да има причина. — Горшанк.

— Какво?

— Крайният резултат е блестящ, но не знам как е стигнал до някои от заключенията си.

— Каза, че трябва отново да ги проучиш.

— Но ако работата му не е погрешна? Ако има няколко огромни пропуска в нея?

— Тогава, трябва бързо да поправят тези пропуски. Като привлекат учен, който знае първоначалната формула.

Тя кимна.

— И имат нужда от това повече, отколкото да се отърват от мен завинаги. Това е само предположение, но… — Телефонът й звънна. — Да отговоря ли?

— Ако можеш да говориш бързо.

Тя натисна бутона.

— Горшанк е в Шарлот, Северна Каролина — каза МакДъф. — „Айви стрийт“ , номер 321.

Тя включи телефона на високоговорител, така че и Ройд да може да чува.

— Как са го открили?

— Прехвърлил голяма сума пари в руска банка, за да изплати някакъв дълг към мафията. Аз и Джок ще направим връзка на летище „Кенеди“ и оттам ще излетим направо за Шарлот.

— Кога ще стигнете там?

— След седем часа.

Ройд клатеше глава.

— Това може да е прекалено много, ако Горшанк е застрашен. Може и да няма голяма разлика, но мисля, че ще стигнем малко по-бързо. Ще ви се обадим, когато установим контакт. — Той изключи телефона, преди МакДъф да е започнал да спори. — Тръгваме към „Дейтона“ . Ще вземем полет оттам до Шарлот.

— Застрашен?

— Ако Санборн не е доволен от Горшанк, той може да реши, че вече няма полза от него.

— И той ще бъде заплаха за тях. — Софи направи още една крачка напред. — Като всички други учени, свързани с проекта, които той уволни, а после изпрати хората си, за да ги убият. — Погледът й се спря на лицето на Ройд. — Може да е прекалено късно, да.

Ройд кимна.

— Трябва да се надяваме, че Санборн ще държи Горшанк жив, докато намери начин да те привлече на своя страна. Сигурно изпитва някаква увереност, че това ще стане, иначе нямаше да смята Горшанк за излишен.

Тя поклати скептично глава.

— Не знам. Санборн е абсолютно безмилостен. За него всичко е бяло или черно. Ако мисли, че Горшанк е нелоялен или неспособен, няма да му даде втори шанс.

— Тогава, може би сме тръгнали на лов за диви гъски. — Ройд натисна силно педала на газта. — Аз обаче няма да пропусна възможността да си поговоря с Горшанк. Той вероятно знае къде се намира островът, а може би знае и някои от защитните съоръжения, които го ограждат. — Той стисна устни. — Ако е жив, ще поговорим.

Номер 321 беше разположен навътре от шосето и обграден от брези, които хвърляха сянка върху верандата на малката сива сграда. Къщата беше тъмна, но в стаята вляво от вратата проблясваше светлина, вероятно идваща от екрана на телевизор. Горшанк беше станал ненаситен телевизионен фен, откакто беше пристигнал в Щатите. Когато не беше на бюрото си в офиса, седеше пред телевизора и гледаше „Семейство Симпсън“ или някоя от другите, многобройни, програми.