Айрис Джоансен - Убийствени сънища

— Не съм убил никого.

— Досега.

— Не се е случило… още.

— Джок, ти… — МакДъф спря и си пое дълбоко дъх. — Нека помисля.

Настъпиха няколко минути тишина, в които Джок почти чуваше как мозъкът на МакДъф работи и пресмята възможностите.

— Какво би те накарало да се върнеш в имението?

— Не искам тя да убие Санборн.

— Не можем ли да убедим ФБР или правителството да се справи с него?

— Тя каза, че се е опитала. Мисли, че всички са корумпирани и им е платено добре.

— Възможно е. Санборн има почти толкова пари, колкото и Бил Гейтс, и това вероятно заслепява повечето политици. А медиите?

— Софи е била в психиатрична клиника в продължение на три месеца заради нервен срив след убийствата. Това била една от причините да не може да накара никого да я изслуша.

— По дяволите.

— Освободи ме от обещанието ми — повтори търпеливо той.

— Забрави за това — каза подчертано МакДъф. — Не искаш тя да убие Санборн? Тогава ще включим някой друг, който ще свърши работата вместо нея.

— Щом не позволява на мен, тя няма да позволи и на никого другиго да направи това. Казва, че се чувства отговорна.

— Кой ще й каже? Ние просто ще се отървем от копелето.

Джок се засмя.

— Започваш да звучиш като мен, МакДъф.

— Нямам нищо против да смачкам някоя хлебарка. Просто не искам ти да го направиш. Какво ще кажеш да вместим Ройд в картинката?

Джок замръзна.

— Ройд?

— Каза ми, че е запознат с историята. Има ли някакво съмнение, дали ще успее да се справи, ако му бъде дадена възможност?

— Въобще никакво. Той е достатъчно добър. Трябва само да се тревожа за отношението му към Софи.

— Ще е добре, ако може да осигури безопасността й.

— Софи не би мислила, че това е добре — каза Джок сухо. — Ще иска да изчезне и да я остави сама да се справи, както постъпва и с мен.

— Обади се на Ройд, а после си ела у дома.

— Не.

Тишина.

— Моля те.

— Не искам… — Той въздъхна. Обещанието си беше обещание, а той дължеше на МакДъф повече, отколкото би могъл да му изплати за хилядолетие. — Ще помисля. Ще ми е необходимо известно време, за да го намеря. Доколкото знам, той може и да е мъртъв. За последен път чух, че е някъде в Колумбия. Ще се опитам да се свържа с него.

— Ако имаш нужда от помощ, кажи ми. Доведи го тук и се качи на самолета за вкъщи. Ще те посрещна в Абърдийн.

Той затвори. Джок бавно натисна бутона за край на разговора. Отговорът на МакДъф не беше неочакван, но той все пак беше разочарован. Искаше да сложи край на мъчението на Софи възможно най-бързо и най-ефикасно, а нямаше кой да го направи по-добре от него.

Освен може би Ройд.

Както каза на МакДъф, Ройд беше достатъчно добър. Беше накарал МакДъф да проучи произхода и миналото му, когато Ройд се беше свързал с него преди година. Той, изглежда, беше изпълнен със страст и горчивина, но Джок беше живял с лъжи и заблуди прекалено дълго и нямаше да позволи някога да бъде използван отново. Ройд беше умен, безмилостен и успяваше да проведе успешно операции, които бяха трудни за всекиго, ако не и невъзможни.

А той си имаше причина и за страстта, и за горчивината, както беше доказал на Джок. Съществуваше съвсем малко съмнение, че ще се концентрира напълно върху Санборн и РЕМ-4 веднага щом узнае къде се намира сградата с лабораториите.

Но, по дяволите, на Джок не се харесваше идеята, че няма да е наблизо и няма да може да наблюдава действията на Ройд. Той харесваше Софи Дънстън и Майкъл, а нежните чувства от всякакъв вид бяха рядкост и ценност в живота му. Трябваше отново да се научи как да общува с хората, как да отговаря на техните чувства, а всяко знание трябва да бъде пазено като скъпоценност.

Усмихна се без радост при тази последна мисъл. Странно беше да мисли за нежност, докато се канеше да извърши най-ужасния от всички грехове в името на тази нежност.

А това можеше все пак да се наложи, ако Ройд изгубеше интерес към този „лов“ .

Което обаче не беше много вероятно.

— Възможно ли е да е тя? — запита Робърт Санборн, като вдигна поглед от доклада, оставен на бюрото му.

— Софи Дънстън? — Джералд Кенет сви рамене. — Предполагам, че е възможно. — Прочете извънредно внимателния и подробен доклад на охраната. — Той е успял само да зърне нападателя. Полът му е неизвестен. Среден ръст, слаб, кафяво палто, кепе от туид, карабина. Предполагам, че може да е оставил отпечатъци от стъпки. Да пусна ли в ход някои от връзките си и да накарам полицията да изпрати екип от специалисти да ги разгледат?