Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Този Дарнел е човекът, убил Гарднър, Джордън и сестрата?

— Да.

Тя погали нежно кожата.

— Той не е наблизо. Придобивам само смътно впечатление. Той е… щастлив. Едва ли не екзалтиран.

— С Молино ли е?

— Не знам. Казах ви, усещанията ми са смътни.

— Възможно е и да е с Молино. — Мегън приключи с шевовете и започна превръзката. — Ако ще им предаде Филип.

— Не ми харесва тази „смътна“ работа, Рената — каза Харли. — Звучиш като участник в онези така популярни психарски телевизионни шоу програми. Мислех, че дарбата ти е истинска. — Въздъхна. — Започвам да губя вяра в теб. Може би тези ваши дарби са просто измислица.

— Което ти и без това подозираш — каза сухо Рената. — Няма защо да се защитавам пред теб, Харли. — Стана и облече блузата си. — Можеш да бъдеш недоверчив. Просто не ми пречи.

— Ще остана смирено на заден фон, докато ти душиш и виеш като хрътка, пусната по прясна следа. Обаче се надявам, че няма да имаш нищо против и аз да съм наоколо. Може да се наложи някой да замени Мегън, когато стане време да се смени превръзката ти.

— Можеш да дойдеш. — Погледът й се насочи някъде встрани. — Ако Винъбъл успее да ме снабди с онова, което искам. Но може би той няма да има успех. Възможно е Молино да е преместил вещите си някъде другаде.

В гласа на Рената имаше нотка, която Мегън не беше чувала никога преди. Тя изучаваше изражението й с поглед. Виждаше обичайната за Рената увереност, но и нещо друго.

— Какво има? Не искаш да правиш това, нали?

Рената не отговори направо.

— Нямаше да ви кажа къде да намерите проклетата вещ, ако не исках да го направя. — Тръгна към вратата. — Тръгвам за Редуинг. Ако има шанс да открия Молино или Дарнел, преди Мегън да се срещне с тях утре вечер, ще го направя. Ще взема и калъфката за очила, за да проверя дали там някъде наблизо няма да има повече вибрации. Ако Винъбъл се обади, обади ми се. — Изгледа Харли. — Идваш ли?

— Разбира се, как бих могъл да устоя на една толкова топла покана? — измърмори Харли. — Ще те следвам с моята кола.

— Опитваш се да ме държиш вън от развитието на нещата, Рената — каза Мегън. — Няма да ти позволя да го сториш.

— Напротив. Можеш да дойдеш, ако смяташ, че ще помогнеш. Ако не, остани тук с Грейди и ни остави да свършим черната работа. Твоето задължение ще е да ме свържеш с Винъбъл. — Не изчака отговор, а излезе.

— Аз ще я наглеждам, Мегън. — Харли направи неопределена гримаса. — Макар и от разстояние около шест крачки.

— Това не ми харесва. Има нещо нередно в начина… — Гласът й заглъхна, на лицето й се изписа разочарование. — Ще бъдем в Редуинг утре. Не позволявай да й се случи нещо, Харли.

— Няма. Може и да нямам дарба на вуду, но съм много умен и имам богат опит. — Той също тръгна към вратата. — А желанието да оцелееш, за да се бориш и на следващия ден, е особено ценно. И ти трябва да усвоиш тази философия. Забелязах, че имаш склонност да атакуваш първа, и едва по-късно да се тревожиш какви ще са последствията. Ще се видим утре, Мегън.

Тя загледа с чувство за безпомощност как вратата се затваря след него. Тя трябваше да е тази, която да преследва Молино. Филип беше нейна отговорност и причината да е в това положение беше фактът, че Молино беше успял да напипа ахилесовата й пета и да я използва срещу нея.

Мегън се обърна и започна да намества медицинската си чанта. Изненада се, че Рената, макар и с ранено рамо, беше успяла да се справи с Хеда Киплер. Не, всъщност това не беше изненадващо. Рената притежаваше решимост и издръжливост, каквито Мегън рядко беше виждала преди. Тя никога не би се предала и би преодоляла всички препятствия на пътя си.

— Смръщила си вежди. — Грейди отвори вратата и веднага спря поглед на лицето й. — Какво има сега?

— Аз самата съм причината за тревогата си — отговори тя спокойно. — Изглежда, че не съм способна да преследвам Молино. Рената и Харли ще летят за Тенеси, а аз трябва да седя тук. Да, просто не трябва да им преча.

— Което веднага те подтиква да направиш обратното.

— Да. Но ще се подчиня, защото те са прави. Аз не съм Откривател. Не съм и Контрольор. Не съм и войник като Харли. Имам талант, който обаче няма да помогне ни най-малко на Филип. — Затвори рязко медицинската си чанта. — Затова ще стоя настрани и ще оставя другите да действат, докато не намеря начин да помогна.

— Да, това е най-умното решение.

— Умно, да. — Тя се обърна рязко към него. — Единственото. Говорих с Молино и го предизвиках да ме преследва, полудял от злоба, едва ли не с пяна на уста. Знаеш ли какво може да се случи, ако Молино победи?