Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Трябва да се погрижа за раната — каза Мегън. — И, по нейни думи, тя само се е защитавала.

— Хм, предполагам, че не е съвсем невинна, нали така, Рената?

Тя срещна погледа му.

— Не съм. Вече я поразтърсих. Не можем да губим дни с нея. Марк би сметнал това за „неефективно“. — Обърна се към Мегън. — Не съм й нанесла постоянни телесни повреди. Просто й дадох да разбере, че съм сериозна. Тя им е помогнала да отведат твоя Филип. Нима би предпочела да й позволя да ни лъже, да съчинява разни истории, докато не стане прекалено късно за него?

Мегън поклати уморено глава.

— Не, но не ми харесва фактът, че ти си се заела с това. Защото са нанесени рани и на теб.

— Какво откри? — запита повторно Грейди.

— Тя е работила за Молино в Париж, Атина и Маями в последните десет години. Правила е всичко — от пренасянето на пари от наркотици до поръчки като тази. Според нея той разполага с убежище в Тенеси, но никога не е била там.

— По дяволите!

— Била е обаче в апартамента, който той държи в Маями. 1230 на „Оушън Вю“. Миналия месец му е доставила там пакет от Централна Африка.

— Той не е в Маями сега, по дяволите.

— Не, но ЦРУ могат да влязат в апартамента и да ми донесат негова вещ. Имам нужда от такава, за да го открия. Защото не успяха да намерят нищо на други места.

— Сигурна ли си, че в онзи апартамент има нещо, което ще можеш да използваш? — запита Мегън.

Рената изкриви устни.

— О, да. Хеда Киплер казва, че държи нещата, които му е занесла, във второто чекмедже до вратата на банята. Кажи ми да донесат каквато и да е вещ от чекмеджето и ще успея да открия Молино.

— Изглеждаш сигурна.

Погледът на Рената срещна злобните очи на Хеда Киплер.

— Абсолютно.

— Мегън трябва да се срещне с Молино в Редуинг, Тенеси, утре вечер. Редуинг може да ти бъде отправна точка. — Грейди сви рамене. — А може би не. Той би могъл да избере място на другия край на щата от онова, където се крие.

— Ще опитам Редуинг. Ако накараш ЦРУ да действат бързо, ще започна търсенето още утре.

— Ще се обадя веднага на Винъбъл — каза Грейди. — Той може да изпрати някого да прибере Хеда Киплер и да изпрати друг в апартамента на Молино в Маями. Молино ще очаква ли тя да се свърже с него?

Рената поклати глава.

— Тя се обади на Сиена, когато излезе от болницата. Дарнел заминал час по-рано с Филип и с една от линейките. Престорил се, че кара нов пациент в отделението, а друг от хората на Молино бил изпратен в стаята на Филип, за да се погрижи за Гарднър. Да, а после всичко приключило. — Тя погледна Мегън. — Знаеше ли, че Молино плаща на Гарднър?

Мегън кимна.

— Молино ми каза.

— Гарднър е заложил капана. По това време на нощта в отделението дежурят само две сестри. Не може да се направи много за пациентите в кома. Гарднър им казал, че няма нужда от тях тази вечер, и ги изпратил в главната сграда. Задачата на Хеда била да остане, докато Мегън влезе в стаята на Филип, и тогава Молино щял да се свърже с нея.

— Кучка.

— Такава е. Почти се надявах, че ще ми даде извинение да я убия — каза Рената. — Обаче притежава смелост. Всеки би могъл да влезе в болницата и да се усъмни в правото й да бъде там. Тя обаче се подчинила на заповедите и останала.

— И не се е обаждала на никого другиго?

— Щеше да ми каже, ако беше. — Рената седна на стола. — А сега ме заший. Проклетото рамо започва отново да кърви.

Харли пристигна в мотела, докато Мегън все още шиеше раната на Рената.

— Ц-ц — поклати глава той. — Всичките ми усилия да ти окажа първа помощ не струват нищо само защото си толкова невнимателна. — Направи гримаса, като видя зейналата рана. — Изглежда по-зле отпреди. Надявам се, че няма отново да ме помолиш да я превържа. Не обичам да си губя времето.

— Не бих и помислила — каза Рената. — Винаги съм знаела, че ти прилошава, като видиш рана.

— Вярно е. Къде е Грейди?

— Заведе Хеда Киплер на паркинга на няколко пресечки оттук, за да я предаде в ръцете на федералните агенти, изпратени от Винъбъл за нея — отговори Мегън.

— Добра идея. Каза ми по телефона, че ще се погрижи името на Рената да не бъде споменато. — Бръкна в задния си джоб и извади кафява кожена калъфка за очила. — Донесох ти подарък, Рената. Това тук беше в жабката на камиона, каран от Дарнел. И тъй като ти си Откривател, реших, че можеш да се опиташ да намериш Дарнел.

— Остави я на спокойствие — каза Мегън. — Можеш да говориш с нея, след като свърша.

Обаче Рената вече държеше калъфката.