Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Бих могъл да ти помогна.

Тя поклати глава.

— Научих нещо от Харли. Способностите на Пандора са или моята дарба, или моето проклятие. Това не е, като да си Слушател. Прекалено е опасно. Трябва да поема отговорност за това, което правя. Не искам да обвинявам никого, освен себе си.

— Звучи така, сякаш ще бъдеш много самотна — каза той тихо.

— О, Господи, надявам се да не е така — пое си дълбоко дъх, — защото мразя дори идеята да съм сама. Знаеш го. След смъртта на майка ми, ти ми изпрати Филип, за да не бъда сама. Ти ме познаваше по-добре от всеки друг в света.

— А ти ме намрази, като разбра какво съм направил.

— Сега чувствата ми са напълно различни. — Усмихна се несигурно. — Прав си. Тогава се страхувах, сега не се страхувам.

— Така ли?

Тя поклати глава.

— Мога да се справя. Аз… те обичам, Грейди. Обичам и тялото ти, и нещата, които правиш с мен. Винаги се чувствам по-жива, когато си с мен. Опитах се да не усещам липсата ти, когато замина, но много ми липсваше.

— Добре.

— Но аз всъщност не те познавам, нали? Ти ми разказа малко за детството си и как възприемаш някои неща от живота, но не сме имали време да се задълбочим.

Той се усмихна.

— Какво има да се знае? Аз не съм толкова дълбок.

— Лъжец.

— Добре, ще се впуснеш ли тогава в моите неизследвани дълбини? — запита той весело, безгрижно.

— Може би.

Той я гледаше с присвити очи.

— Предупреждавам те. Ако това ще означава да си край мен, ще те карам да ме изучаваш през остатъка от живота ти. Ще ти разказвам приказка всяка вечер като Шехерезада.

До края на живота. Опита се да потисне радостта, която я обзе.

— Не моля за обвързване като това.

— Много лошо. Защото го имаш. — Тръгна към нея. — От теб искам едно. Ти направи точен разбор на чувствата си към мен. Прецени ги поотделно. Сега искам да сглобиш всичко като едно цяло. Независимо дали мислиш, че ме познаваш или не, обичаш ли онова, което познаваш?

— Трябва ми време да…

— Признай.

— Нямаше да дойда тук, ако не мислех, че можем да имаме връзка.

— Признай.

— По дяволите, Грейди, опитваш се да контролираш…

— Признай.

— О, за бога! Аз… те… обичам. — Поклати глава. — По дяволите, не исках да прибързвам. Много е важно да…

— Шшш, тихо. — Той я целуна. Страстна, сладка целувка. — Знам. Не те карам да вземеш необмислено решение. Питам само дали в този ден, в този момент, ме обичаш. Ще се обичаме всеки ден. До края на живота си. — Дланите му обгърнаха лицето й. — О’кей?

Тя обърна глава и устните й докоснаха дланта му.

— О’кей.

— А сега, като се споразумяхме за това, може ли да си легнем?

— Дяволски си прав. — Тя се усмихна и се отдръпна от него. — Все пак това е един от най-добрите ти таланти. Харесва ми много повече от…

Звънна мобилният телефон на Грейди.

— Грейди, да не си посмял да отговориш! — каза тя тихо, но убедително.

— Няма опасност. Ще… — Погледна екрана. — По дяволите. — Натисна бутона. — По-добре да е нещо важно. Слуша няколко секунди, после широка усмивка озари лицето му. — Тя е тук, до мен. — Подаде телефона на Мегън. — Някой иска да говори с теб.

— Кой? — запита тя нетърпеливо. — Не могат ли да се обадят по-късно?

Някой говореше от другия край на линията, обаче тя не можеше да го разбере.

— Говориш прекалено тихо. Не те чувам. Говори по-високо.

После внезапно стисна силно слушалката, а гласът й се сведе до шепот:

— Филип?