Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Не е заключено, Грейди! — извика.

Грейди отвори вратата и остана така, загледан в нея, без да проговори. Беше облечен в панталони цвят каки и ботуши, удобни за пустинен терен, тъмната му коса изглеждаше по-светла от последния път, когато го беше видяла, кожата му — по-загоряла, станала бронзова от африканското слънце.

— Подкупих служителя на рецепцията — каза тя. — Не исках да се срещнем долу във фоайето. — Навлажни устни. — Би трябвало да отседнеш в някой по-класен хотел. Подкупът, който дадох, беше наистина нищожен. А бих могла да бъда крадец, убиец или…

— Хотелът ме устройва. — Затвори вратата, но не направи крачка към нея. — Преговарям с един племенен вожд, и ако отседна в скъп хотел, цената, която ще трябва да заплатя, ще се покачи.

Тя смръщи вежди.

— Преговаряш? Купуваш продадените момиченца?

— Не мога просто така да ги взема от собствениците им. Тук те се смятат за роби и ако се опитам да ги отвлека, вероятно ще ги убият. — Усмихна се. — Обикновено успявам да убедя вождовете, че искат да се отърват от момичетата и че всъщност им правя услуга.

— Ще промениш мисленето им, реалността им — поклати глава тя. — Това е особена дарба, Грейди.

— Нима прелетя хиляди мили, за да ми кажеш това? — запита той тихо. — Нима не осъзнаваш, че аз знам кои са препятствията по пътя ми? Аз те контролирах през тези дванайсет години и ти подсъзнателно се страхуваш, че ще го направя отново. Няма значение, че се кълна, че няма да го сторя. Възможността съществува. Бих могъл да стана по-силен. Възможно е ти да станеш по-слаба. Кой, по дяволите, би могъл да каже как ще се развие даден талант? Или, от друга страна, може да загубя силата, която имам сега, а ти можеш да се превърнеш в някакъв вид психически силна супер жена. Все пак ти си Пандора. Потенциалът съществува.

— Не говори така. — Тя потрепери. — Струва ми се, че ще повърна, всеки път, когато мисля за това. Успях да направя нещо полезно в случая с Харли, но в други случаи бих могла да бъда заплаха. А какво щеше да стане, ако Харли не беше успял да се справи с освобождаването на психичните си сили? Ако бях унищожила и него? Мисля много за това през последните няколко дни. Ключът, изглежда, е избухване на силни чувства. Колко силни обаче трябва да бъдат? Майка ми е била изнасилена няколко пъти, но едва последното е успяло да задейства механизма на Пандора. Каза, че никога повече не е проявила този талант. Защо не се прояви в случая с мъжа, който я уби?

— Може и да се е проявил. Но аз го убих толкова бързо, че не успяхме да видим дали е имало последици.

— Аз лекувам пациенти от години и никакъв талант не се е проявявал. Дори да е вярно, че дарбата се проявява в края на двайсетте години на човека, не би ли трябвало да има някакви признаци напоследък? Може би твоят контрол й е попречил да се развие, обаче не мога да съм сигурна. Бях ядосана и изпитвах силна болка в случая със Сиена, но това трая само миг. И се е оказало достатъчно да причини експлозията на чувствата? Страхувах се за живота си, когато докоснах Харли, и виждам как това може да бъде причината. Какво е накарало Харли да приеме дарбата, а Сиена — да полудее? Да не би подсъзнателно да съм направила нещо изкривено и смъртоносно, защото бях изпълнена с омраза към Сиена? Харли успя да излекува Рената час, след като го докоснах. Защо Сиена не показа признаци на полудяване веднага, както е станало със Стивън Молино?

— В доклада на Трибунала пише, че един от доброволците на Роза Деванес бил намерен мъртъв по-късно — каза Грейди. — Което означава, че нещата не се развиват винаги по един и същи начин.

— Но от какво е причинена разликата? Може ли процесът да бъде спрян, преди човекът да е полудял? За какви признаци трябва да гледам?

— Това са много въпроси.

— Върхът на айсберга. Има още много, които се въртят в главата ми. И всеки един от тях ме ужасява.

— И какво ще направиш?

— Ще изуча параметрите и капаните. Не мога да се върна към медицината, докато не съм сигурна, че ще съм безопасна за пациентите. Реших да последвам Рената и да я принудя да ми позволи да прочета Книгата. Няма да е лесно. Тя вероятно ще ме застави да я чета в уединение и окована във вериги. От онова, което тя спомена, съдя, че Книгата не е просто списък с имена и адреси. Тя документира историята на семейството, трябва да има записки и за други случаи на Пандора. Поне една от тях сигурно се е научила как да се справя с дарбата. Това е единственият начин, който мога да измисля, за да я контролирам. — Усмихна се накриво. — Ти би трябвало да разбереш. Защото си Контрольор.