Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

Сърцето й заби тежко.

— Ти откъде знаеш?

— Направих малко експерименти. — Изкриви устни. — Първо се опитах да се скрия в черупката си, да забравя за всичко това. После реших, че трябва да докажа на себе си, че съм нормален. И предложих помощта си в „Сейнт Джуд“ в Мемфис.

— Детската болница?

— Да, обичам децата. Реших, че няма нищо лошо да помагам в отделенията. Разбира се, грешах. Изпитвах болка. Няма нищо друго, което може да разкъса сърцето ти така, както видът на болно дете. — Срещна погледа й. — Успехът ми беше около осемдесет и два процента. Разбира се, не мога да потвърдя случаите. Не можех да помоля за рентгенови изследвания или за нещо друго. Господ да ми беше на помощ, ако някой разбереше, че съм откачен , който се бърка в лечението на децата.

— Да — съгласи се тя несигурно.

— Е, състоянието на повечето от тях се подобри значително. Едно от момиченцата със сигурност се излекува. Трябваше да му направят изследвания два дни след отиването ми в болницата. Изследванията нищо не показаха, беше напълно здраво. — Смръщи вежди. — Лекувам по-успешно отворените рани, отколкото болестите. Една нощ работих в спешното отделение и тогава успехът ми беше деветдесет и три процента.

— Това е прекрасно.

— Аз не мисля така. Мразя дарбата си. Знаеш ли как се чувствам, когато мога да излекувам едно дете, а друго — не.

Тя кимна.

— Аз съм лекар. На мен това ми се случва непрекъснато. А аз не мога да разчитам на нищо друго, освен на знанията и опита си.

Той смръщи вежди.

— Не това искам от живота. Какво ще стане, ако някой открие на какво съм способен? Ще ме задушат, ще се опитат да ме провъзгласят за светец.

— Ти очевидно имаш проблем. Какво е твоето решение?

— Присмиваш ли ми се?

— О, не, смея се, защото съм щастлива. — Тя се усмихна лъчезарно. — Смея се, защото за първи път имам надежда. Направих нещо правилно, прекрасно и сега тази цялата работа с Пандора може би ще се окаже полезна за мен. — Повтори: — Какво е твоето решение?

Той сви рамене.

— Ще се върна към живота си такъв, какъвто беше преди. Но може би няма да ми навреди, ако прекарвам по няколко дни в седмицата в болницата. Това би трябвало да е достатъчно да помогна в критичните случаи. Както казах, обичам децата.

Тя усещаше сълзите, които напираха в очите й.

— Не, не мисля, че това ще ти навреди. — Харли отново погледна Филип.

— Не мога нищо да обещая, Мегън. Не знам как се получава това. Преди да влезеш, поставих длан на слепоочието му, отговор не последва. Разбира се, понякога ми бяха необходими дни с децата.

— Просто опитай, Харли.

Той кимна.

— Ще направя всичко, на което съм способен. Но не и ако ти кръжиш непрекъснато около мен. И без това се чувствам странно, когато лекувам. Ти ме объркваш допълнително.

— Обърквам те? Трудно е да се повярва.

— Просто замини някъде за няколко дни. Ще ти се обадя, ако имам новини.

— Искам да остана тук.

Той поклати глава.

— Аз оставам, ти заминаваш. — Усмихна се. — Отиди в Танзания. Рената ми каза, че е възможно Грейди да има нужда от помощ.

— Рената? — Направи пауза. — Рената ли те доведе тук тази вечер?

Той кимна.

— Тя ме преследваше като хрътка. Мислеше, че ще съм достатъчно любопитен да изследвам възможностите и се обаждаше на всяка болница в район от три щата. Каза, че съм пропилял достатъчно от времето й и че трябва да оправя нещата, които са близо до дома. — Направи гримаса. — Добих впечатлението, че ако не направя това, което иска тя, ще сложи край на прикритието ми в болницата и ще ми организира интервю с Опра на тема лечители светци през последните десетилетия.

Мегън се усмихна.

— Какво дяволче е тя!

— Танзания — настоя той.

Грейди щеше да е в Танзания. Не беше го виждала повече от две седмици, а той не беше направил опит да се свърже с нея. По дяволите, може би изпитваше облекчение сега, когато между тях имаше известно разстояние. Тя не беше единствената, която трябваше да вземе важни решения, откакто се бяха срещнали. Може би трябваше да изчака той да направи следващата крачка.

Да чака? Напоследък като че ли целият й живот беше спрял и тя можеше само да чака. Филип, медицинската й кариера, изследването и приемането на таланта на Пандора. И, по дяволите, трябваше да изясни отношенията си с Грейди, преди отново да се впусне в някоя област и да продължи живота си. Кимна бавно.

— Определено ще отида в Танзания.

Танзания

Мегън се напрегна, когато чу превъртането на ключа в ключалката на хотелската стая.