Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Мегън.

— Добре, добре. — Тя се изправи и тръгна към вратата. — Знам какво ми казваш. Но то просто не ми харесва.

Тя тръгна с широки крачки по коридора към изхода. Той беше все така почти тъмен, мрачен и смълчан, както когато влязоха в сградата. Тих като мъртвите. А такива бяха тримата души, които са били живи и пълни с намерения само преди часове.

Тя извади мобилния си телефон, когато стигна до колата.

— Ще се обадя на 911 и ще им кажа, че има спешна ситуация в това крило. Не мога да си тръгна оттук просто така, без да се погрижа. Тук има и безпомощни пациенти и е възможно те да се нуждаят от непрекъснати грижи или пък от спешна помощ.

— Обади се. — Той запали двигателя. — Ще сме на няколко пресечки, преди да са изпратили тук човек от главната сграда. — Телефонът му звънна и той отговори. — Тръгваме, Харли. И вие двамата с Рената изчезвайте бързо оттук. — Слуша няколко секунди. — Добре, ще се свържем с нея. — Сложи край на разговора. — Рената следяла сестрата, която бързо изтича навън. Тръгването й толкова скоро и бързо предизвикало подозрения у нея. Освен това, колата й нямала разрешително за този паркинг. Опитала се да ти се обади, но не получавала отговор. Затова се обадила на Харли и го помолила да се свърже с нас.

— Харли видял ли е Дарнел, или някои от хората на Молино тук?

Той поклати глава.

— Не, но открил камион, който отговарял на описанието. Вероятно се е наложило Дарнел да транспортира Филип в линейка, за да избегнат подозренията, и е бил принуден да зареже камиона. Харли претърсва жабката в момента.

— Ако Дарнел е толкова умен, колкото твърдиш, не би оставил никакви доказателства.

Грейди сви рамене.

— Човек никога не знае. Поне имаме две следи, които водят към Молино. И можем да работим по тях.

— Ако Рената не изпусне сестрата, която преследва.

— Не мисля, че Рената е от хората, които губят онова, след което са се впуснали — каза той сухо. — Обади й се.

— След като се обадя в полицията. — Тя вече набираше. — Пациентите са най-важни.

Той кимна.

— Да, така е. Човешкият живот трябва да се спасява на всяка цена.

Мобилният телефон на Рената се включи незабавно на „гласова поща“, когато Мегън й се обади. Тя опита още три пъти, но резултатът беше все същият.

— Изключила е телефона си. — Прехапа долната си устна. — Или го е направил някой друг.

— Сестрата?

— Ако работи за Молино, вероятно е толкова лоша, колкото е и той. За бога, най-малкото е стояла там, без да се намеси, и е позволила да бъдат убити трима невинни души.

— Не мисля, че е успяла да залови Рената. Според думите на Харли тя е забележителна.

Мегън набра отново.

— Рената е ранена. И не знае със сигурност, че сестрата… О, отговори ми. Слава богу! Добре ли си, Рената?

— Да — отговори Рената. — Просто бях малко заета. Капан ли беше?

— Да. Доктор Гарднър, главната сестра Мадж Холоуей и Джордън, охраната, са били убити. Филип не беше там. В ръцете на Молино е. Жената, която преследваш, не е медицинска сестра и вероятно работи за Молино.

— Това вече го разбрах. Е, всъщност знам малко повече. Името на жената, която проследих, е Хеда Киплер. Наистина работи за Молино и също като него е добра в налагането на грозотата в света.

— Ти как разбра?

— Казах ви, че бях заета. Ние двете сме в стая в мотела „Феърфийлд“ на 40-та магистрала. Елате да я вземете.

— Тръгваме.

— Не бързайте. Ние си бъбрим приятно, нали, Хеда?

Мегън затвори и се обърна към Грейди.

— Мотел „Феърфийлд“ на 40-та магистрала. Каза, че няма нужда да бързаме, обаче аз не съм сигурна, че това е вярно.

— Защо?

— Тя вече знае истинското име на жената. Не знам точно какво е преподал братовчедът Марк на Рената по отношение на методите на разпит.

Първото, което Мегън видя, когато Рената отвори вратата, беше завързаната за стола Хеда Киплер. Устата й беше запушена, лицето й беше силно наранено, кърваво и подуто. Мегън погледна Рената със смръщени вежди.

— Рената.

— Нямаше да го направя, ако не бях принудена — побърза да каже Рената. — Тя се нахвърли върху мен, когато спрях колата пред мотела. Трябваше да се защитя. — Направи гримаса. — Тя също ме удари няколко пъти. Ще трябва пак да ме зашиеш.

Мегън забеляза кървавото петно на рамото на Рената.

— Раната се е отворила. Седни и ще я зашия.

— Не сега — каза Грейди. — Трябва да узнаем какво й е заповядал Молино, преди той да е разбрал, че тя е в ръцете ни. — Погледна Рената. — Колко успя да изтръгнеш от нея, преди да дойдем?