Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Копеле такова! Какво ти е сторил Гарднър?

— Нищо. Той много ни помогна, но ни излизаше много скъпо, а вече не ни беше полезен.

Обзе я силен шок.

— Какво?

— Предложих му астрономическа сума пари, за да те примами там. Сиена преговаря с него известно време.

— Той не би ти продал пациент.

— Всеки си има цена. Той беше идеалист, който вярваше, че един човек може да се принесе в жертва заради много други. Щяха да спрат парите за неговия център.

— Не ти вярвам.

— Можеш да вярваш, на каквото желаеш. Разбира се, на него казах онова, в което искаше да вярва той. Че единствената причина, поради която искаме да те заловим, е Книгата. И той се хвана, защото отчаяно се нуждаеше от пари. И улесни Дарнел. Обади се на охраната в стаята и така тихомълком се отървахме от него. Сиена го увери, че просто ще завържем Джордън и ще го затворим в банята. Гарднър трябваше просто да отпрати сестрата, обаче Дарнел пристигна малко по-рано.

„Убиецът пристигал по-рано и само поради тази причина бил отнет още един скъпоценен човешки живот“, помисли си Мегън и й прилоша.

— Филип все още ли е жив?

— Толкова жив, колкото може да бъде купчина немислеща и несъзнаваща плът. Бях истински изненадан, че ти не се отърва от него веднага, щом приятелят ми Дарнел го превърна в неподвижен труп.

— Той не е труп — процеди тя през зъби. — И състоянието му се подобрява.

— Така чул и Дарнел, докато се опитвал да те проследи. Подслушвахме телефона на Гарднър от момента, в който ти излетя за Швеция.

— Твърдението на Гарднър, че Филип се подобрява, отговаряше ли на истината?

— О, да, и Гарднър се разкъсваше. Обаче не достатъчно, че да жертва малкото си царство. Двамата със Сиена спорехме дали ти ще поемеш риска. Макар нито един от двама ни да не разбира начина ти на мислене, решихме, че вероятно ще го поемеш заради подобрението на чичо си. Ние, разбира се, никога не бихме били толкова глупави.

— И защото двамата сте леденостудени — като буци лед.

— Не бях студен към сина си. Няма нищо студено и в омразата ми към теб, кучко. Тя е гореща, нажежена до червено и ме разяжда всеки ден от живота ми. Можех да изпратя Дарнел и още неколцина да те убият, щом научих, че ще отидеш в „Белхейвън“. Помислих по това, но после реших, че няма да го направя. Щеше да е много рисковано в присъствието на Грейди и Харли, но това беше само едната причина. Искам да те видя да умираш бавно. — Гласът му беше надебелял от злоба. — Искам да те убия така, както убих Едмънд Гилъм. Искам сам да го направя. Искам да гледам лицето ти и да знам, че изпитваш нечовешка болка.

— Това няма да се случи.

— Напротив. Защото в ръцете ми е този отвратителен зомби, към когото ти, изглежда, си силно привързана. Разбира се, няма да се грижим толкова добре за него, колкото доктор Гарднър и неговите медицински сестри. Няма да разполага с топло легло. Ще го оставя в мазето, а там е малко студено и влажно.

— Това ще го убие. Имунната му система…

— Тогава ела да го вземеш.

— Ще го освободиш ли, ако се предам в ръцете ти?

Чу как Грейди тихо изруга.

— Възможно е. Нямам никаква полза от него.

Тя стисна силно слушалката.

— Къде?

— Редуинг, Тенеси. Какво приятно име за град, нали?

— Отседнали сте там?

— Разбира се, че не. Ела на гробището на хълма и ще обсъдим размяната.

— Ще обсъдим? Не съм глупачка, Молино.

— Обаче мислиш по странен начин, когато са замесени безпомощни хора. Ела на гробището утре вечер в единайсет. Ако имаш късмет, единият от труповете там няма да бъде на Филип Блеър. — Той затвори.

— Размяна? — запита Грейди.

Тя кимна рязко.

— Редуинг, Тенеси. Гробище на хълма. Иска да обсъдим споразумението. Утре вечер в единайсет.

— Това е капан. Няма да ти предаде Филип. Иска да те нарани, а знае, че ще ти причини огромна болка, ако убие Филип.

— Това го знам. — Погледът й се спря на просмуканото с кръв болнично легло. — Гарднър се оказа истински Юда. Молино го е убил, за да не му плати. Убил е Джордън и сестрата просто защото са били на погрешното място в погрешния момент.

— Трябва да тръгваме, Мегън — каза тихо Грейди. — Ако смяната на сестрата свършва скоро, ще дойде друга, а не искаме да ни видят тук. Ще последват страшно много обяснения, а такива не ни трябват в момента.

Тя все още не искаше да тръгне. Гарднър беше предал Филип и тя не даваше пет пари за него. Не се интересуваше дали причината за всичко това е идеализмът му. Поне веднъж не изпитваше съчувствие към чуждата болка. Той е могъл да намери и друг начин да събере нужните му средства. Обаче Джордън и сестрата бяха намерили смъртта си в същата тази стая. Струваше й се безчувствено да ги оставят просто така.