Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Ще бъда точна, тогава. Господ да ме пази да не ядосам Харли!

Тя захвърли снимката върху нощното шкафче и тръгна по коридора към банята. Радваше се на новината за идентифицирането на Дарнел, защото тя донякъде уравновесяваше чувството за безнадеждност, което беше изпитала, докато гледаше снимката. Грейди беше успял да повдигне духа й, сега тя беше убедена, че не действат като в мъгла. Трудно беше просто да се изчаква развитието на нещата, да се надяват то да ги отведе до Молино. Така поне се виждаше, че правят малки крачки напред.

Мобилният телефон на Мегън звънна късно в онзи следобед. И тя чу гласа на доктор Джейсън Гарднър. А той беше казал, че ще се обади само в случай, че има какво да й каже. О, Господи, надяваше се новините да са добри.

— Как е той? — запита тя веднага. — Казахте, че според вас има промяна. Добра или лоша?

— Не се вълнувайте толкова — каза той предпазливо. — Не мога нищо да обещая. Казах ви, че чичо ви…

— Той е по-добре? Не бъдете така дипломатичен, разговаряйте с мен.

— Мисля, че е по-добре. Вече два пъти стисна ръката ми, когато го помолих да отговорите на въпроса ми с „да“ или „не“.

— Сигурен ли сте?

— Стискането беше слабо, но не мисля, че беше автоматичен рефлекс. Апаратите не показват никаква промяна, но е възможно това да е началото.

— Слава богу!

— Имаме обаче нужда от внезапно и значително подобрение. Сега той като че ли броди из лабиринт, от който не може да намери пътя навън. Виждал съм няколко такива случая, в които този слаб отговор изчезва само след няколко седмици. Не мога да позволя състоянието му да се влоши.

— Какво можем да направим?

— Аз прекарвам при него толкова време, колкото мога да отделя. Главната ми сестра, Мадж Холоуей, е с него през останалото време. Говорим му. Задаваме му въпроси. — Направи пауза. — Но мислим, че той има нужда от контакт с човек, който го обича и когото той обича достатъчно, за да направи усилие да се върне в този свят заради него.

— Той има нужда от мен?

— Мисля, че ще… помогне.

— Ще бъда там още тази вечер. А вие ще бъдете ли в болницата, за да мога да разговарям с вас?

— Ще се погрижа. В колко часа?

— В девет или дори преди това. Може да се наложи да променим плановете си. В коя стая е той?

— 14 Б. В края на коридора.

— Ще бъда там.

— Ще ви чакам. Благодаря ви, доктор Блеър.

— Не, аз ви благодаря. — Тя затвори и се обърна с лице към Грейди. — Възможно е Филип да излезе от комата.

— Това е прекрасно! — каза той тихо. — Намерението ти да отидеш там не е добро.

— Няма да успееш да ме разубедиш. Той има нужда от мен.

— Не бих и помислил. Не обичам да правя напразни усилия. Просто отбелязвам фактите.

— По-добре е от това да седя тук, да кръстосвам палци и да чакам. Имам възможност да направя нещо полезно. Възможно е присъствието ми там да е решаващо за излизането на Филип от комата.

— Добре. — Изправи се. — Ще ми позволиш ли да се погрижа пътуването да е възможно най-безопасно за теб? Възможно е Молино да наблюдава болницата.

Тя кимна.

— Да, щом ще мога да прекарам известно време с Филип.

— Можеш ли да се ограничиш до едно посещение? — Видя я да смръщва вежди. — Ще импровизираме. Аз ще вляза с теб в стаята. Харли и Рената ще огледат района около болницата, за да се уверят, че е безопасен. О’кей?

— Ще трябва да съм доволна. — Тръгна към стълбите. — Ще отида да взема куфарите и медицинската си чанта. Може да се наложи да прекарам нощта с Филип. Както каза Гарднър, онова, което Филип преживява, е като лутане в лабиринт. Не се знае кога може да стигне до изхода.

— Да се надяваме, че ще е скоро — каза Грейди тихо.

— Не само се надявам, но и се моля.

— Аз също.

Тя се поколеба.

— Благодаря, че не ми създаде трудности, Грейди.

— За бога, той е и мой приятел — каза той рязко. — Иска ми се това да се беше случило в някой друг ден, но човек не може да контролира съдбата. Ще отидем там и ще се погрижим да останеш жива. — Тръгна към вратата. — Ще отида да кажа на Харли и Рената да се приготвят.

Гарднър се обърна към сестра Мадж Холоуей, след като приключи разговора с Мегън.

— Тя ще дойде, Мадж.

Мадж се усмихна.

— Нима се съмняваше? Каза, че е една от хората, които са готови да пожертват себе си за другите. — Сведе поглед към Филип Блеър. — Не се случва много често да дадем надежда на роднините на пациентите. Господи, надявам се, че ще го върнем в този свят. Има ли шанс?

— Има. — Приближи се до леглото и хвана отпуснатата ръка на пациента. — Винаги има шанс, нали, Филип? Ти си добър човек и Господ трябва да е на твоя страна. И това би трябвало да означава нещо.