Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Не бих и помислил. — Погледът му оглеждаше всяка врата, покрай която минеха, шареше ту наляво, ту надясно. — Ще бъде напълно безполезно. Аз обаче съм реалист. Ще запазя вълнението си до момента, в който видя, че Филип е по-близо до връщането в този свят.

Той спря на няколко метра от вратата в края на коридора.

— Остани тук. Нека вляза първи.

Тя хвърли поглед през рамо към сестрата зад бюрото и смръщи вежди.

— Всичко изглежда наред.

— Надявам се, че е същото с Харли и Рената отвън. — Грейди тръгна към вратата. — Нека обаче не разчитаме на онова, което виждаме на пръв поглед. Аз самият доста често съм придавал форма на реалността, за да имам вяра в нея.

— Да, но Молино не е Контрольор. А това е… Какво има? — Той гледаше над рамото й към входната врата. — Защо…

— По дяволите! — Той отвори вратата на стаята на Филип, сниши се и влезе. — Залегни!

Сестрата излезе от сградата. Вървеше бързо, едва ли не тичаше, към джипа, паркиран до входната врата.

Това не се харесваше на Рената. Сестрата вървеше прекалено бързо, а Мегън и Грейди току-що бяха влезли в сградата. Марк винаги беше казвал на Рената, че всяко необичайно поведение е като червен флаг. Разбира се, ставаше въпрос за медицинска сестра, а спешни случаи имаше винаги. Огледа джипа, който сестрата в момента изкарваше от паркинга.

Не, по дяволите, нещо не беше наред. Рената протегна ръка към телефона си, в същия миг запали двигателя и последва джипа вън от паркинга. Трябваше да предупреди Мегън. И да се надява, че Грейди ще се окаже достатъчно наблюдателен да я опази жива.

Грейди извади оръжието си и се претърколи под болничното легло, което беше на няколко метра от вратата. Не последва стрелба. Нямаше нито ругатни, нито възклицания. От мястото си под леглото, той не виждаше никого в стаята.

— По дяволите, Грейди. Какво става?

— Остани на мястото си, Мегън. Няма проблеми, доколкото виждам.

В банята? Започна бавно да изпълзява изпод леглото. Нещо топло се разля по ръката му. Кръв. Замръзна, като видя кръвта, която се стичаше от леглото и капеше върху ръката му и върху бежовите плочки. О, Господи! Нямаше да погледне към мъжа върху леглото. Не още. Не и докато не се увереше, че в банята няма никой.

Мегън някак смътно осъзна, че телефонът й звъни. Нямаше да му обърне внимание. Всеки нерв от тялото й беше напрегнат. Беше изцяло фокусирана върху онова, което ставаше в стаята на Филип. Бяха минали само секунди, откакто Грейди й беше казал да остане в коридора, но на нея й се струваха векове.

— Грейди.

Не последва отговор.

— Ако не ме пуснеш да вляза, ще се обадя на полицията.

— Не искаш да влезеш тук, повярвай ми. Аз ще изляза.

Обзе я паника.

— Ако няма проблем, защо не искаш да… — Тя не довърши изречението. Скочи на крака и предпазливо влезе в стаята на Филип.

Кръв. Чаршафът на леглото беше пропит с кръв от гърлото и лицето на мъжа, който лежеше в него.

— Мили боже!

Тя се сви до стената. Коленете й се огънаха и тя се плъзна на пода.

— Филип…

— Не. — Грейди коленичи до нея. — Аз също си помислих така. Но мъжът не е Филип. Трудно ми е да го идентифицирам по тази каша, останала от лицето, но мисля, че е Гарднър.

— Гарднър? — Погледът й се спря на лицето на Грейди. — Мъртъв?

Той кимна.

— Мисля, че се е случило през последните няколко часа. — Направи пауза. — Има още два трупа в банята. Според личните документи, единият е на Джордън — охраната, наета от Харли. Бил е прострелян от упор. Най-вероятно е бил изненадан. Другият е на жена в медицинска униформа. Почти сигурно това е главната сестра Мадж Холоуей. Вратът й е бил счупен.

Мадж Холоуей.

— Жената зад бюрото носеше значка с това име.

— Видях я да излиза бързо веднага, щом влязохме в стаята на Филип. Изчака само да ни посрещне и веднага излезе.

Мегън разтри слепоочията си.

— Но къде е Филип?

Грейди поклати глава.

— Трябва да е… Как са го изкарали от сградата?

— Как е успял Молино да убие Гарднър и сестрата? Ако Гарднър е бил негов затворник известно време преди смъртта си, той вероятно му е нареждал какво да прави. Изглежда, са си играли с него, преди да му прережат гърлото.

— Кучи синове! — Гласът му трепереше от гняв. — Гарднър беше добър човек. Интересуваше се от Филип. Всъщност беше еднакво загрижен за всичките си пациенти. Искаше да ги върне…

Звънна мобилният й телефон.

— Отговори — каза Грейди.

Тя вече натискаше зеления бутон.

— Дарнел ми каза, че имало страшно много кръв — каза Молино. — Не е ли добре, че си лекар и следователно няма да повърнеш?