Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Харли ще огледа гробището, за да сме сигурни, че Молино няма подкрепления. Грейди ще остане в прикритието на дърветата със снайпер, насочен в Молино.

Рената се замисли.

— Предполагам, че това е най-безопасният план.

— Тогава ми обещай, че ще останеш далеч от гробището.

— Ако успея преди това да открия Молино, няма да се стигне до това.

— Обещай.

Рената смръщи вежди.

— Обещай.

— Не, по дяволите.

Обърна се рязко на пети и тръгна към колата.

22:45

— Харли твърди, че в близките околности е чисто — каза Грейди. — Има четирима от хората на Молино в гората от другата страна на пътя. Не очаквах той да поеме риска да дойде сам. — Посочи с ръка на юг. — Ще се скрия сред дърветата там и ще насоча снайпера в Молино. Харли ще обиколи и ще наблюдава хората му в гръб, за да е сигурен, че няма да те нападнат. Разбра ли?

Тя кимна с поглед, насочен към върха на хълма.

— Разбрах.

Гробището в Редуинг беше от времето на Гражданската война и това му личеше. Разядени и изгнили дървени кръстове, каменни плочи, ерозирали с течение на времето и с избелели надписи, избуяла трева.

— Не се приближавай много до него. Трябва да мога да се прицеля.

— Не можеш да го застреляш. Филип е в ръцете му, а Рената все още не е успяла да разбере къде го държи.

Той постави оптическия мерник на снайпера.

— Ако трябва да направя избор, той няма да бъде Филип — каза мрачно.

— Молино не иска да ме убие. Не още.

Харли излезе от близките храсти.

— Молино е тук. Двамата със Сиена изкачват хълма от северната страна.

Тя замръзна.

— Тогава по-добре да отида при него. Не искаме да стане нетърпелив, нали?

Тя чу Грейди да изругава тихо в мига, в който тръгна нагоре по пътеката. Той се чувстваше безпомощен, не можеше да контролира ситуацията, а тя знаеше, че той мрази да се намира в подобно положение. Е, щеше да му се наложи да се справи с това. Тя самата се чувстваше безпомощна в момента.

Луната беше пълна и светеше ярко. Тя ясно видя Молино и Сиена, застанали на върха на хълма. Забави крачка за миг, поколеба се, през нея мина тръпка на страх и дори ужас. Не биваше да изпитва напрежение. Те бяха чудовища, но дори чудовищата можеха да бъдат унищожени.

Молино й се усмихваше.

— А, Сиена, ето я. Казах ти, че ще дотича, за да спаси тази отрепка Филип. Майка й беше същата. Каквато майката, такава и дъщерята.

Сиена сви рамене.

— И нито една от тях не е особено умна. Губиш си времето. В ръцете ти е, убий я.

— Какво ще кажеш за това, Мегън? — запита Молино. — Непрекъснато повтарям на Сиена, че си добър противник, но той не иска да ми повярва. Мисли, че трябва да се концентрирам върху бизнеса.

— Щом наричаш мръсотията, в която си потънал, бизнес — каза Мегън спокойно, когато се изравни с тях. — Кажи ми как мога да си върна Филип.

— Веднага.

— Жив ли е още?

— Да, но не мога да набера номера му и да го накарам да говори с теб. — Засмя се. — Той не може да общува в момента. Знам, Гарднър много се вълнуваше, че стиснал ръката му, обаче ние не се впуснахме да правим изследвания в тази посока. — Наклони глава. — Мен ме интересува повече какво ще се случи, ако ти стиснеш ръката на Сиена.

— Какво? — Сиена обърна рязко глава и втренчи поглед в Молино. — Какво си замислил, по дяволите?

— Няма за какво да се тревожиш, нали, Сиена? Винаги си се съмнявал, че синът ми Стивън стана жертва на курвата, родила тази пепелянка. Виждах с какво презрение се отнасяше към мен и моите налудничави идеи. Ако си прав, можеш да го докажеш сега. Позволи й да те хване за ръката.

— Не искам да го докосна — каза Мегън. — Той е мръсен като теб.

— Но се хвалеше как ще ме превърнеш в подобие на растение. Грозна заплаха. Блъфираше ли?

— Не искам да го докосна — повтори тя.

— Обаче аз настоявам. Затова сме тук. Трябва да знам пред какво съм изправен в твое лице и какво мога да очаквам от откачените , записани в Книгата. Хвалеше се, че можеш да ме откриеш, но това не се случи. Хвалеше се, че притежаваш сили като майка си, но за това също няма доказателство. — Усмихна се. — Докажи ми, Мегън.

— Не се налага нищо да ти доказвам.

— Налага се, ако не искаш да се обадя и да изключат животоподдържащите системи на Филип.

Тя сви рамене.

— Добре, признавам. Не съм Пандора. Просто исках да те ядосам.

— Докажи ми — повтори той тихо.

— Върви по дяволите! — каза Сиена. — Няма да се примирявам повече с тези глупости.

— Страхуваш ли се? — запита Молино. — Защо? Както каза, това са глупости. Моят Стивън полудя просто така, без никаква причина.