Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Не ставай задник — каза Сиена. — Просто не искам да играя играта ти.

— И се страхуваш от тази красавица. Боже мой!

— О, за бога.

Сиена направи една широка крачка и се озова до Мегън. Протегна ръка.

— Да приключваме с това.

Тя не помръдна.

— Хвани го за ръката — каза Молино. Извади мобилния си телефон. — Ще ти дам трийсет секунди, преди да се обадя.

Тя го изгледа гневно.

— Защо не хвана теб за ръката, Молино?

— Защото Сиена заслужава съдбата си заради съмненията си в мен. А и винаги ми е харесвала идеята за древните египтяни, чиито роби отпивали първи от отровата. В това има нещо истинско. Петнайсет секунди.

Тя хвана Сиена за ръката. Дланта му беше голяма, топла и мека, а тя мислеше за това, как същата тази ръка беше измъчвала Едмънд Гилъм.

— Стисни я — каза Молино. — Силно.

Тя се подчини. Господи, как смразеше това!

— По-силно — настоя Молино.

Тя отново се подчини.

— Глупости — каза Сиена. — Продължават прекалено дълго. — Ръката му се сключи болезнено около тази на Мегън.

Болка. Гняв. Омраза.

После Сиена пусна ръката й и отстъпи назад.

— Доволен ли си? — запита рязко Молино. — Едва не й счупих ръката. Искаш ли отново да го направя?

Облекчението завладя Мегън с такава сила, че й се зави свят. Нищо не се беше случило. До този момент не съзнаваше колко се страхува.

— Не. — Молино изучаваше изражението на Мегън. — Вярвам, че съм разочарован. Признавам, надявах се да дадеш урок на Сиена. Може да не се окаже така интересно да те убия, както се надявах. Очевидно няма да се окажеш предизвикателството, за което те мислех.

— Казах ти, че не съм Пандора.

— Но си дъщеря на Пандора и това трябва да е достатъчно за мен. — Извърна се. — Ела, Сиена. Да се върнем в къщата и да посетим Блеър.

Мегън се напрегна.

— И какво ще му сторите?

— Ще се уверим, че е все още жив в мазето. — Направи пауза. — А после, утре вечер, ще спра системите.

— Не!

— Да. — Гледаше я втренчено, право в очите. — Ако искаш да го получиш, ще трябва да ми дадеш нещо в замяна. Мисля, че знаеш условията, които ще приема. Ако искаш Филип Блеър, аз трябва да получа теб. Няма да видиш Филип жив, освен ако утре вечер не дойдеш тук сама, без Грейди, Харли или оная откачена Рената Вилгер да са наблизо. — Огледа се из гробището. — Хората ми казаха, че си дошла с Грейди и Харли. Сигурен съм, че все още са някъде наблизо. Исках да се чувстваш в безопасност тази вечер. Утре ще е различно. Искам да се чувстваш уязвима. Не, уплашена. Искам да вкуся страха ти. Стивън се страхуваше в нощта, в която умря. Хленчеше, плачеше, викаше.

— Обещаваш ли, че ще пуснеш Филип?

— Казах ти, че ще го направя при определени обстоятелства.

— Готова съм да направя размяната, но няма да рискувам живота си за нищо. — Навлажни устни. — Доведи Филип в онова открито поле северно от гробището, а аз ще уредя хеликоптер да го вземе и да го закара обратно в „Белхейвън“ в Атланта. Можеш да дойдеш и да ме вземеш след излитането на хеликоптера.

— Това не ме удовлетворява — каза Молино.

— По дяволите! — възкликна Сиена. — Престани да се пазариш. Какво те интересува Филип Блеър? Имаш Мегън, нали нея искаше. Да сложим край на това.

— Колко си нетърпелив — каза Молино. — Сиена, не знам дали си така ядосан, защото те накарах да рискуваш разсъдъка си, или просто си нетърпелив да вкараш Мегън в леглото си. — Усмихна се на Мегън. — Обещах му, че ще може да те изнасили. Така и ти ще имаш какво да очакваш през следващите двайсет и четири часа.

— Изпрати Филип в полето, за да го вземе хеликоптер.

Молино мълчеше.

— Много добре. Сиена е прав. Всъщност не ме интересува никой, освен теб. — Обърна се и тръгна надолу по хълма. — Да вървим, Сиена. — Добави злобно: — Кажи ми: вие ти се свят или главата ти е замаяна от успеха? Някакви халюцинации?

— Съжалявам, че трябва да те разочаровам — отговори сухо Сиена. — Чувствам се нормално, както винаги. Цялата тази психарска история няма никаква почва, а тя е просто измамница.

Усмивката на Молино изчезна.

— Майка й обаче не беше. Стивън също беше напълно нормален, преди тя да отрови ума му.

— Щом казваш.

— Да, твърдя го. — Молино погледна отново Мегън. — Радвам се, че стигнахме до споразумение. Сигурен съм, че Филип също щеше да го оцени, ако не беше жив труп.

— Поддържай системите му — отговори тя. — Ако е в по-лошо състояние, когато го видя, ще се кача в хеликоптера с него.

— А аз ще сваля хеликоптера. Не ме заплашвай.