Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— А самата сделка?

— След като Филип и Дейви отлетят, Молино ще ме вземе от мястото.

— По дяволите, няма да стане! — В гласа на Грейди вибрираше стаено насилие. — Няма начин.

— Това е единственият начин да бъда сигурна, че Филип и Дейви са в безопасност, че Молино няма да ги използва, за да ме нарани. Те не бива да участват в събитията оттам нататък.

— И ще заложиш живота си?

— Да. И ти трябва да се погрижиш размяната да протече гладко. Няма да ме убие веднага. Ако искаше това, нямаше да отвлече Филип и Дейви. — Тръгна по-бързо. — Обаче нямам намерение да се оставя да бъда изнасилена и измъчвана. Няма да можеш да се доближиш до мен веднага след отвличането ми, затова ще трябва да знаеш къде отиваме. Рената твърди, че ще успее да го открие.

— Тя имаше възможност, но не го откри днес — каза той мрачно.

— Каза, че има проблеми да отдели единия образ от другия.

— И ти разчиташ, че ще успее да реши проблемите си? Знам колко е трудно за един Откривател да се фокусира. Може и да си мъртва, когато Рената установи местонахождението му.

— Тогава измисли алтернативно решение. Аз ще се погрижа Филип и Дейви да останат живи. Това е моя работа. Всичко останало зависи от вас.

— А моята задача е да те опазя жива.

— Не така започна всичко. Ти искаше Книгата, искаше смъртта на Молино.

— Приоритетите ми се промениха.

— За мен сега са важни само двама души. Филип и Дейви. Останалото е…

— Защо разтриваш непрекъснато ръката си? — прекъсна я той.

Тя не беше осъзнала това. Беше просто чисто автоматичен рефлекс.

— Боли ме леко. Всъщност чувствам я така, сякаш е попаднала в преса. Молино искаше Сиена да играе ролята на опитно зайче. Мисля, че му харесва идеята Сиена да се превърне в безмозъчна твар. Беше силно разочарован, че, както се оказа, аз не съм Пандора.

— А ти си изпитала облекчение.

— Никога не съм мислила, че ще се радвам толкова. — Стисна устни. — Макар че бих била доволна да нараня Сиена, независимо по какъв начин. Той е боклук като Молино. И двамата заслужават наказание. Но не, Молино все пак е номер едно в списъка на мръсниците. — Тръгна към дърветата, където беше паркирана колата. — Нека Винъбъл уреди хеликоптера. Утре ще бъда в полето северно от гробището.

Рената излезе от прикритието на дърветата, за да посрещне Мегън и Грейди, когато те стигнаха подножието на хълма.

— Какво се случи на срещата с Молино?

Мегън не намали крачка.

— Не се предполагаше да си тук, Рената.

— Трябваше да се уверя, че ти…

— Просто открий къде се крие Молино. — Мегън мина покрай нея и наближи колата.

Рената усещаше напрежението и безпокойството на Мегън. Гледаше втренчено след нея.

— Никога не съм я виждала такава. Какво й е сторил той, Грейди? Какво се е случило?

— Молино я изненадал неприятно. Не е достатъчно, че държи Филип. Отвлякъл е и Дейви Роугън. Това е най-лошият й кошмар.

— Малкото момченце… — Изведнъж се сети за розовата рокличка, с която живееше през последните няколко часа. — Да, разбирам. Тя ми разказа за Дейви първата нощ, в която се срещнахме. Тя много го обича, Грейди.

— Да. А Молино дори я оставил тя да съобщи на родителите му новината за отвличането му.

— Чудовище. И какво ще прави тя сега?

— Сключила е сделка с Молино. Ще се предаде в ръцете му, ако той освободи Филип и Дейви.

Това не я изненада.

— Кога?

— Утре следобед в полето северно оттук.

— Не можеш ли да я разубедиш?

— Ти как мислиш? — запита рязко Грейди. — Вече я познаваш. Такава е природата й. Тя не може да постъпи по друг начин. Пет пари не дава дали шансът е срещу нея. Няма да позволи на Молино да ги нарани.

Да, вече познавам Мегън , помисли си Рената. Дори използваше това знание, за да я подтиква в желаната от нея посока. От момента, в който я беше срещнала, беше привлечена от топлотата, която сякаш струеше от Мегън. Беше се опитала да се бори с това, защото знаеше, че всяка привързаност те прави уязвим. Нима не го беше научила в мига, в който беше умрял Едмънд? И ето, че отново се поддаваше, усещаше тревогите и чувствата, които пречеха на ясното мислене и ефикасното действие. Не трябваше да им обръща внимание. Трябваше да мисли как е най-добре да постъпи, какъв би бил съветът на Марк.

— Искаш ли да й направя инжекция метохекситал? Така тя ще е вън от съзнание известно време, а това ще ни даде време… — Видя го да клати глава. — Не?

— Много хладнокръвно и ефикасно решение. Точно каквото се очаква от теб. Но така Филип ще продължава да е в опасност и когато тя дойде в съзнание, ще обвини и двама ни. Тя не разбира студенината и ефикасността.