Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

Тя загледа как той се отдалечава. Никога преди не беше срещала такава грозота, както тази вечер. Сведе поглед към ръката си, която още тръпнеше от болка. Бруталността на Сиена беше най-малката съставка на ужаса, който беше преживяла в тези няколко минути. Подозираше, че Молино е нестабилен психически, но тази вечер това беше станало очевидно. Злобата и порочността му я бяха разтърсили повече от жестокостта на Сиена.

— О, току-що се сетих за нещо, което вероятно те интересува. — Молино се беше обърнал и я гледаше, без да премигва. — Обадиха ми се малко преди да дойда на гробището.

Тя замръзна. Беше решила, че е приключило. Но не беше. Злобното му изражение й подсказваше, че не беше дошъл краят на ужаса. Той извади къс хартия от джоба си и го пусна на земята.

— Казах ти, че не разбирам как е възможно да бъдеш привлечена в мрежата ми от онова подобие на жива твар. — И отново тръгна надолу по хълма.

Тя гледаше след него шокирана. Какво беше намислил? Изтича и вдигна късчето хартия от земята. Всъщност това беше снимка. Включи джобното си фенерче.

Не!

Затича по хълма след Молино.

— Спри, копеле!

Той се обърна и се усмихна.

— О, заболя те, нали? Реших, че това ще е много по-добра застраховка от Блеър. Такова прекрасно малко същество.

— Казваш, че Дейви е в ръцете ти?

Гласът й трепереше. Цялото й тяло трепереше. Чувстваше се така, сякаш в стомаха й се беше забил с всичка сила железен юмрук.

— Това е лъжа. Получих електронна поща от баща му вчера, той щеше да ми каже, ако нещо не е наред.

— Хората ми го отвлякоха тази вечер. Влезли през прозореца на спалнята му, докато спял. Имаме голям опит в тези неща. Родителите му дори не знаят, че го няма. — Добави тихо: — Обади им се. Кажи им къде ще прекара нощта малкото момченце.

— Ти, кучи сине! Да не си посмял да го докоснеш и с пръст.

— Мисля да те оставя да се тревожиш. Макар да предпочитам малките момиченца, може да се насиля, за да…

— Ще те убия !

— Не, ще дойдеш в полето утре и ако имаш късмет, ще ти предам и мъжа, и детето.

— И двамата. Няма да се пазаря само за единия. — Направи пауза. — А ако нараниш Дейви, няма да преговарям.

— Повредена стока? — Той смръщи вежди. — Да, разбирам, че щетите намаляват цената на стоката. Ще си помисля. — Обърна се и заслиза с широки крачки по склона.

— О, Господи! — прошепна тя.

Нека това се окаже лъжа, моля те, Господи! Набра номера на Скот. Чу сигнала свободно седем пъти, преди той да отговори.

— Какво си мислиш, Мегън? — Звучеше така, сякаш го е изтръгнала от дълбок сън. — По-добре да е нещо важно. Трябва да съм в болницата в шест сутринта.

— Надявам се да не е важно. Моля се да се окаже лъжа. Виж, Скот, направи ми услуга и отиди да видиш как е Дейви.

— Изглеждаш така, сякаш те е прегазил булдозер. — Грейди я пресрещна още преди да е слязла по хълма. — Какво ти е сторил, по дяволите?

— Дейви също е в ръцете му. — Сълзите се стичаха свободно по лицето й. — Това копеле е отвлякло и Дейви!

Грейди изруга.

— Сигурна ли си?

— Надявах се да е лъжа. Молино си играеше с мен. Каза ми новината, когато вече си тръгваше. Но се обадих на Скот и… Те дори не знаеха, че Дейви е отвлечен. Молино ме остави аз да им съобщя. Скот и Жана са изплашени до смърт. Аз също. Знаеш ли какво причинява на децата този кучи син? Да, разбира се, знаеш. Та нали ти ми каза.

— Този път може да не…

— Не се знае. — Сви ръце в юмруци. — Може да го изнасили, Грейди. Позволих му да види колко съм уплашена. Не биваше да го допускам. Единствената ми надежда е фактът, че той гледа на децата като на стока, която бива продавана и купувана, а повредената стока не струва нищо. Не разбира защо искам да спася Филип. В неговите очи той вече не е човек. По-добре да повярва, че няма да се предам в ръцете му, ако нарани Дейви. — Каза накъсано: — Чувствам се така дяволски безпомощна! Трябва да намеря начин да им помогна.

— Ще измислим начин. — Той направи крачка към нея с протегната ръка. — Трябва да има начин…

— Не ме докосвай.

Знаеше, че той иска само да я успокои, но чувстваше, че всеки момент ще се разпадне на парченца като счупен кристал. Не можеше да рискува да прояви слабост.

— Не сега.

Той отпусна ръце покрай тялото си.

— Добре, разбирам. С какво мога да ти помогна? Какво друго се случи там, на хълма?

— Казах на Молино, че трябва да доведе Филип в полето на север от гробището, за да го отведа с хеликоптер обратно в болницата. Когато ми съобщи за Дейви, му казах, че той също е включен в сделката.