Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

Мегън погледна Грейди.

— Винъбъл е убедил полицията да не се занимава със случая. Скот не разбира. — Остави телефона си на масата. — Обвинява ме и иска да получи Дейви обратно. — Добави: — И е прав. Може би всички грешим по отношение на тази работа с Пандора. Може би моят „талант“ е да причинявам болка и нещастия на хората около мен.

— Млъкни! — каза той рязко. — Виновен е Молино, не ти. И престани да се самосъжаляваш.

Тя вдигна глава изненадана.

— Не се самосъжалявам. Просто…

— Добре. Защото не мога да понеса повече. Всяка дума, която произнасяш, ме пронизва.

Тя се усмихна леко.

— Тогава може би ти си този, който трябва да престане да се самосъжалява.

— Работя по въпроса. Но ще се почувствам по-добре, ако ми позволиш да те докосна. — Дръпна я до себе си на дивана. — О’кей?

Тя също щеше да се почувства по-добре. Първият шок беше отминал, но силната болка беше останала.

— Добре.

Сгуши се в него. Мълча известно време, за да позволи на топлината на тялото му да проникне в нея, да я стопли и успокои.

— Аз им причиних болка, Грейди — прошепна. — Почти разбирам защо Рената не иска да допусне никого до себе си. Не искам да нараня никого повече.

— Обаче ти не си Рената. И не можеш да го направиш. — Галеше я нежно по косата. — Трябва да живееш с това, със себе си. А сегашното положение няма да трае вечно. Всичко ще се оправи. Ние ще се погрижим.

— Иска ми се да бях като Рената. Страхувам се за нея, Грейди.

— По дяволите, престани да се страхуваш за другите и помисли за себе си — каза той грубо. — Рената не е човек, който ще позволи да бъде отвлечен и унижен.

След нежността, тази почти брутална жестокост я шокира. Тя се скова и се опита да се отдръпне, обаче той я притисна към себе си.

— Не искам да слушам това, Грейди.

— Вероятно, но на мен ми олекна, след като го изрекох. — Допря буза до слепоочието й. — Нямаш право да ме караш да се чувствам така, а после да рискуваш живота си.

— Пусни ме.

— След минутка.

Той я притискаше здраво към себе си, но след по-малко от минута я освободи от прегръдките си и скочи на крака.

— Ще се обадя на Винъбъл и ще му кажа да изпрати няколко агенти в Нешвил, в случай че имаме нужда от тях. Ако Рената е права за посоката, Нешвил ще бъде добра отправна точка. — Тръгна към вратата. — Нищо няма да ти се случи, Мегън. Ако Молино дори само одраска някой твой нокът, ако от главата ти падне дори косъм, ще го изпратя в ада по най-болезнения начин, който можеш да си представиш. Мисли си, че иска да унищожи откачените ? Да почака да види какво могат да му причинят те!

Вратата се затръшна след него. Мегън потрепери, защото насилието продължаваше да наелектризира въздуха около нея. Тя винаги беше усещала стаената у Грейди агресия, обаче не беше подготвена за този неин изблик.

Неочаквано си спомни какви точно бяха думите му, когато беше казал, че иска да притежава Книгата, защото се страхува какво може да се случи, ако някой от членовете на семейството бъде притиснат в ъгъла от Молино.

Е, сега Грейди се чувстваше притиснат и тя не можеше да направи нищо. Защото самата тя много скоро щеше да си има работа с Молино.

07:40

— Донесох топографска и навигационна карта на района. — Харли остави картите на седалката на колата между себе си и Рената. — Включи осветлението.

Тя се подчини.

— Губим време. Трябва да се върна на шосето.

Бяха се срещнали на малко летище близо до Кингспорт, Тенеси, където се беше приземил хеликоптерът му. Тя не се беше отклонила от пътя си, обаче въпреки това усещаше как я обзема паника. Всяка минута беше ценна.

— Не можеш ли да се справиш сам с това?

— След като ти описа моста като голям, почти съм сигурен, че трябва да прехвърля Мисисипи. — Описа кръгове около два моста над реката. — И двата моста са в хълмист терен в северозападната част на Тенеси. Ти каза, че къщата на Молино се намира на висока и стръмна скала, нали така?

Тя кимна.

— Колко далеч е къщата от реката?

— Не знам. — Опита се да помисли. — Петнайсет или двайсет мили.

— А откъде Молино виждаше моста — от север или от юг?

Тя затвори очи за секунда.

— От юг.

— Двата моста се намират на около шейсет мили разстояние. Не можем да правим грешки. Защото ще бъде истинска катастрофа за Мегън. Разгледай картата. Тя предизвиква ли някакви спомени?

Рената поклати гневно глава.

— За бога, не мога да получа никаква информация от картата. При мен не се получава така.