— А аз откъде да знам как работят психичните ви дарби? Мегън ми обясни за връзката и въжето, но за мен това е непонятно като древногръцкия език. Трябва да признаеш, че проявявам нечовешка толерантност и здрав разум в опитите си да работя с теб по проблема. Вярвам на картата повече, отколкото на твоето „въже“.
— Толерантност? — повтори тя. — Ти си толерантен с мен? Покровителстваш ме?
— Не. — Той се усмихна. — Но мисълта те ядоса толкова, че пусна тази рокличка, която непрекъснато стискаш. Реших, че имаш нужда да се разсееш за малко.
— Нямаш ни най-малка представа от какво се нуждая аз.
Обаче той искаше да бъде мил и може би щеше да е по-добре тя да се концентрира върху нещо друго, освен върху непосредствения момент. Сведе поглед към картата.
— И двата моста се намират в района, към който ме дърпа въжето. Но кой е верният?
— Тъй като твоята дарба не ми помага, ще трябва да прелетя и над двата моста. — Започна да навива картата. — Ще те оставя да се върнеш на шосето. Ще ти се обадя, когато съм близо до някой от мостовете, и ще ти опиша терена. Или искаш да дойдеш с мен?
Тя поклати глава.
— Летенето няма да ми помогне. Въжето работи, когато съм на земята.
— Както искаш. — Той взе рокличката от седалката и я задържа малко, преди да й я подаде. — Знаеш ли, това предизвиква у мен много силен гняв.
Затвори вратата на колата и тръгна с широки крачки към хеликоптера.
10:50
— Готова ли си? — запита Молино, когато Мегън отговори на позвъняването му. — Аз съм. Нямам търпение да се срещна с теб.
— И ще доведеш и Филип, и Дейви?
— Да.
— Как са те? Нарани ли ги?
— Сама ще видиш. — Добави: — Знам, че Грейди и хората на ЦРУ ще са с теб, затова аз ще определя правилата. След като хеликоптерът се отдалечи с Филип и момчето, ти ще останеш в полето, докато за теб не дойде моят хеликоптер. Не бъди нетърпелива, ще минат само няколко минути. Ако ми попречат да те взема, ще дам заповед и хеликоптерът с Филип и момчето ще бъде свален с ракета земя-въздух. Ако някой се опита да те последва след качването ти в моя хеликоптер, ще те види как падаш на земята от височина няколко хиляди фута. Тъй като не показа никакви други таланти от онези, които притежаваше майка ти, съмнявам се, че можеш да летиш.
— Не ми отговори. Причини ли им нещо?
Обаче той вече беше сложил край на разговора.
11:35
Рената осъзна, че вече не усеща въжето, че нищо не я дърпа напред, и изпадна в паника. Само преди минутка то беше силно и здраво, а сега въобще не го усещаше.
Моля те, не сега.
А мислеше, че е толкова близо. Ръката й трепереше, докато набираше номера на Харли.
— Няма го. Въжето го няма, не го усещам.
— Успокой се — каза тихо Харли. — Знам, че това сигурно означава много за теб, но не го разбирам.
— По дяволите, чувствах го. То ставаше все по-силно и по-силно, а после го изгубих. Няма го.
— Да помислим тогава. — Той мълча известно време. — Колко е часът? — Отговори си сам. — Остава четвърт час до дванайсет, Рената. Трябва да се срещнат точно по пладне. Ако той отлети внезапно и потегли към Редуинг, ще изгубиш ли въжето?
— По дяволите! — Чувстваше се като кръгла глупачка. — Да. Защото го бях усетила преди това в тази точка. Чувствам се така, сякаш някой е издърпал килима изпод краката ми. Защо не помислих за това?
— Чувал съм, че гениите понякога имат проблеми със завързването на обувките си.
— Какво трябва да означава това?
— Думи за успокоение, например? — Добави: — Виж дали няма да успееш да възстановиш връзката си с това проклето въже и ми се обади. В момента летя над първия мост и искам да се спусна по-ниско. — Сложи край на разговора.
Тя затвори очи и стисна силно роклята.
Къде си, копеле?
Нищо.
Не, усети леко подръпване, много леко, на изток. Изчака секунда, обаче въжето отслабваше. Набра Харли.
— Той се насочи на югоизток.
— Редуинг — каза Харли. — Отива да вземе Мегън.
— Колко време имаме, преди да се върне с нея?
— Два часа максимум, бих казал.
Два часа. През нея премина нова вълна на паника. По дяволите, какво й ставаше? Беше обучена да остава хладна и трезвомислеща, винаги да запазва присъствие на духа.
Не беше трудно да намери отговора. Това означаваше прекалено много за нея. Сега разбираше защо Марк винаги я беше предупреждавал да не се замесва емоционално. Е, беше вече прекалено късно.
— Отсега нататък не мога да очаквам помощ от въжето. Ще трябва да се опитам да определя мястото по твоето описание. Трябва веднага да намерим местонахождението на Молино, преди той да се е върнал. Грейди ще има нужда един от хората му да проникне вътре и да се скрие. По дяволите, Мегън ще има нужда от цялата помощ, която може да получи. Над моста ли си?
Читать дальше