Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— На около петнайсет мили оттук. — Направи пауза. — Има само един път, който води нагоре към къщата, а скалата е почти отвесна. Има няколко дълбоки пукнатини близо до върха, но няма начин някой да се изкачи догоре. Има доста дървета и храсти на хълма, но ще е изключително трудно за Винъбъл и хората му да се приближат до къщата, без да бъдат забелязани. Освен ако не изчакаме падането на мрака.

— Няма начин. Знаеш ли какво може Молино да причини на Мегън до настъпването на нощта?

— Знам, че има голяма вероятност той да я убие, ако го нападнем. Защото ще помисли, че ще изгуби всичко.

Грейди изруга. Знаеше, че Харли е прав, но проклет да беше, ако не действаше бързо.

— Защо, по дяволите, Рената не го откри по-скоро? Така нямаме голям избор.

— Тя направи всичко, на което беше способна. И за нея беше много трудно.

— Не толкова, колкото ще бъде за Мегън. Молино сложи началото на играта на мястото, откъдето излетя хеликоптерът, като уби Дарнел. Застреля го в главата. Това трябва да ти подскаже пред какво е изправена Мегън.

Мисълта, че тя е в присъствието на Молино, го плашеше до смърт. Знаеше, че това ще е равносилно на кошмар, и да, беше се оказал прав.

— Ще се опитам да й дам малко време. Няма да се впусна натам и така да стана виновен за смъртта й. Ще ти се обадя, когато сме в района. — И затвори.

Как обаче щеше да избегне да постави Мегън в опасност, щом достъпът беше така труден? Мегън беше казала, че това е негова работа. Да, негова отговорност. Не е кой знае каква отговорност, просто да опази Мегън жива.

— Изглеждаш шокирана — каза Молино на Мегън веднага след излитането на хеликоптера. — А аз мислех, че смъртта на Дарнел ще те зарадва. Та нали той направи от Филип Блеър неподвижен труп?

— Ти си виновният за това. Ти даде заповед. — Тя сви рамене. — Не давам и пукната пара за смъртта на Дарнел. Една отрепка по-малко по земята. Като говорим за отрепки, къде е Сиена?

— Очаква те с нетърпение в къщата. Реших, че някой трябва да те посрещне все пак.

— Предполагам, че двамата сте неразделни.

— Връзката е добра и за двама ни. Напоследък обаче отношението му не ми харесва. Затова и щях да съм доволен да го хвърля на лъвовете.

— Аз не съм лъв.

— Знам. Какво разочарование! — засмя се. — Накара ме да изглеждам глупаво в очите на Сиена. А не това имах предвид. Той все още беше изпълнен с грозни мисли за моя Стивън, когато те оставихме снощи. — Махна с ръка. — Но му простих, преди да дойда да те взема днес. Все пак обещах му да те има през първата нощ, а аз винаги държа на дадената дума.

— Трудно ми е да повярвам.

— Е, държа на нея, когато ми е удобно. — Погледна през прозореца. — Почти стигнахме. И почти е време играта да започне. Страхуваш ли се, Мегън?

— Не.

— Лъжеш. Виждам пулса във вдлъбнатинката на гърлото ти. Обзалагам се, че ръцете ти са студени и потни. — Усмихна се. — Обаче ще те докосна, когато си завързана и готова за това. Знаеш ли, научих много, докато четях записките на свещениците по случая на твоя прародител Рикардо Деванес. Методите за измъчване на инквизиторите били новаторски за времето си и давали много задоволителни резултати. Използвах някои от тях върху Едмънд Гилъм. И нямам търпение да разширя репертоара си. Има един особено вълнуващ метод, наречен столът .

— Какъв кучи син си! — Добави: — А синът ти сигурно е бил глупавият шизофреник, за какъвто го е смятал Сиена. Съмнявам се майка ми да му е направила нещо. Вероятно е носил рецесивен ген, в резултат на който се е проявила лудостта.

Усмивката изчезна от лицето му.

— Лъжкиня.

Думите й бяха подобно на изстрел в мрака, но очевидно бяха попаднали в целта.

— Да, така трябва да е било. Има ли и други луди в семейството ти? Очевидно е, че и ти имаш отклонения от нормата. Търсиш си извинение, защото изпитваш вина по отношение на Стивън. Той е бил луд като…

Той я зашлеви толкова силно през лицето, че главата й отхвръкна назад.

Мрак. Вътрешността на хеликоптера се въртеше пред очите й.

— Кучка! — изсъска той. — Курва.

— Ти си виновен. — Усещаше металния вкус на кръв в устата си. — Сиена доказа, че аз не съм Пандора. Майка ми също не е била. Ти си виновен за смъртта на сина си.

Той отново я удари.

— Ще те убия, кучко. Ти си мръсна лъжкиня. Ще те разкъсам… — Млъкна и си пое дълбоко дъх. — Няма да ти позволя да ми причиняваш това. Смъртта ти ще бъде бавна, много бавна. — Хеликоптерът почти се беше приземил. — Ти само направи удоволствието ми от смъртта ти още по-голямо. Нямам търпение да те предам в ръцете на Сиена.