Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

В следващия миг вратата се затвори след него и ключът се превъртя в ключалката. Мегън остана сама с гротеската, която някога беше Сиена. Молино беше казал, че всъщност тя го е убила. Не искаше да повярва. Молино просто търсеше начин да оправдае лудостта на сина си. Тя не беше Пандора. Не беше вярно.

Шокът беше прекалено силен и беше успял да измести от съзнанието й всичко друго, което беше важно. Трябваше да престане да мисли за това. Думите му, че ще убие Филип и Дейви, сигурно целяха да й причинят болка и да предизвикат паника. Сега, когато те бяха в безопасност, Грейди нямаше да позволи нищо да им се случи.

Откъсна поглед от Сиена и огледа стаята. Апартаментът на приземния етаж беше луксозно обзаведен, издържан в смели цветове, но нямаше прозорци, по дяволите.

Оръжия. Мъж като Сиена би имал пистолет или нож, или… Нещо. Започна систематично да преглежда чекмеджетата.

Нищо. Дори и пила за нокти. Молино вероятно е планирал да я остави тук със Сиена от момента, в който го беше убил. Защо не? Какво би могло да бъде по-ужасно от това да сподели стаята с тези ужасни останки?

Не го поглеждай!

Седна на стол до вратата. Беше се надявала да намери начин да се защити, докато дойде помощта. Обаждането на Рената беше очевидно печелене на време. Когато Рената беше влязла в живота им, беше показала невъзмутима и студена фасада, но се беше променила оттогава. Господи, те всички се бяха променили през последните дни. Мегън, Рената, Харли, Грейди.

Грейди.

Какъвто и да беше планът на Рената, той със сигурност включваше Грейди. Господи, не позволявай нищо да му се случи. Пази ги всичките.

Не можеше обаче да разчита на този тип мислене. Трябваше да бъде готова, да намери начин да действа.

Грейди приключи разговора с Рената и се обърна към Винъбъл.

— Тя мисли, че е захапал примамката. — Взе снайпера. — Аз тръгвам. Ще те държа в течение на онова, което става на хълма.

— Имам двайсет души, които седят на задниците си в онези проклети гори — каза Винъбъл. — Кога ще мога да им кажа да се впуснат в действие? Дай ми шанс да си свърша работата.

— Ако дори един от тях излезе от прикритието си, преди да съм дал разрешение, аз собственоръчно ще го застрелям — каза рязко Грейди. — Ако хората на Молино подушат нещо, Мегън е мъртва.

— Аз съм професионалист. Няма да позволя това да се случи.

Грейди поклати глава.

— Рената е права. И аз не исках да се съглася с решението й. Исках да съм там, когато се върнат с хеликоптера, и да вдигна мястото във въздуха. — Изкриви устни. — Обаче тя изчисли този сценарий и каза, че вероятността Мегън да умре е осемдесет и седем процента. Прекалено висок процент. И аз се уплаших. Така че ще следваме плана на Рената. Първо, трябва да сме сигурни, че действително ще отложим развитието на нещата и че Молино ще държи ръцете си далеч от Мегън. Рената и Книгата. После ще имаме нужда от човек в гората на хълма, за да ни предава информация. Тъй като Харли беше в района, наблюдаваше къщата още преди пристигането на Молино и Мегън. Можем и занапред да го използваме. А после ще имаме нужда от човек, който да се качи там и да ликвидира охраната. — Тръгна нагоре по пътеката. — Това съм аз.

— И какъв е процентът, с който този план застрашава Мегън? — запита Винъбъл.

— Трийсет и два процента — отговори Грейди. — Ако всичко мине както трябва.

Господи, рискът е все още твърде висок, а шансовете всичко да протече гладко са направо смешни, помисли си той. Никога нищо не става точно както си го замислил.

Обади се на Харли, когато беше изкачил хълма наполовина.

— Кажи накратко.

— Мегън е в стаята на приземния етаж — отговори Харли. — Молино я заведе там, после я остави сама. Той е в главната част.

— Рената му се обади преди пет минути — каза Грейди. — Така ще дадем малко време на Мегън, слава богу. Ти къде си?

— В боровата гора на около километър надолу от къщата. Трима души обхождат района, а видях още четирима, които пазят самата къща. Възможно е да има и още, но… Чакай минутка. Двама мъже излизат от къщата. Мисля, че Молино е захапал примамката. Отправят се към площадката за хеликоптера. Може би отиват да вземат Рената. — Направи пауза. — Може би моментът е подходящ да се опитам да се приближа и да дам оръжие на Мегън, в случай че нещо се обърка.

— Нищо няма да се обърка — каза Грейди. Може би, ако произнасяха по-често думите на глас, те щяха да се превърнат в истина. — Аз отивам, за да разчистя пътя за хората на Винъбъл. Ще ликвидирам охраната, която обхожда периметъра, после ще тръгна към къщата. Трябва да държиш връзка, по дяволите. Трябва да знам всичко, което се случва в къщата, а ти трябва да си там за Мегън. Искам да знам в минутата, в която Молино се върне в приземния етаж.