Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Мили боже!

Живот. Беше толкова близо до възможността да изгуби и живота си, и Грейди. Стискаше го с всички сили, докато лежеше със затворени очи, и се опитваше да възстанови дишането си.

— Добре ли си? — прошепна Грейди с устни, притиснати до бузата й.

Тя отвори очи и видя и Грейди, и Харли, коленичили до нея. Отблъсна Грейди, после отново го прегърна. Още не. Все още не искаше да го пусне.

— Не. Уплашена съм и в момента се чувствам изключително уязвима.

— Би трябвало да се чувстваш така — усмихна се Харли. — Летенето не е най-силната страна на хората. — Изпълзя до ръба на скалата и погледна надолу. — А Молино със сигурност не умееше да лети. Лежи долу с пречупен врат, изкривен като кукла на конци. — Изправи се. — Обаче във филмите лошите винаги се връщат, дори и от смъртта. — Обърна се и тръгна към пътя. — Мисля да сляза долу и да се уверя, че той няма да се върне.

Мегън знаеше какво има предвид той.

— Знам, че е там долу. — Изправи се и отиде до ръба на скалата. — Но искам сама да видя, с очите си.

Грейди беше до нея, държеше я.

— Молино не е безсмъртен. Никой не би оцелял след такова падане.

— И аз го знам с ума си. Обаче Молино дълго време се изплъзваше от смъртта. Не мога да повярвам, че вече няма да се крие сред сенките на този свят.

Мегън гледаше втренчено в подножието на скалата. Да, той беше там, лежеше проснат, с разперени ръце, на скалите. Харли го беше нарекъл „кукла на конци“. Не, той беше чудовище.

Някой излезе от храстите и тръгна към Молино. Винъбъл? Харли? Не, Рената. Би трябвало да знае, че Рената притежава същите инстинкти като Харли, че също би искала да се увери в смъртта на Молино.

— Доволна ли си? — запита Грейди.

Мегън кимна.

— Мисля, че да. Но в момента като че ли съм безчувствена. Не мога да преценя дори как се чувствам. Ще се тревожа за това по-късно.

Не искаше да мисли за смъртта. Прекалено дълго беше доста близо до нея. Имаше нужда от надежда, от усещане за живот.

— Заведи ме в „Белхейвън“. Искам да знам как са Филип и Дейви.

— Мъртъв ли е?

Рената, коленичила до Молино; вдигна поглед и видя Харли да върви към нея. Кимна.

— Счупен врат, един куршум в гърдите, втори в ръката, главата му трябва да се е ударила в камъните. Не трябва повече да се тревожим за него.

— Ти въобще не трябваше да се тревожиш за него. — Той спря до нея. — Аз щях да потвърдя смъртта му. — Усмихна се. — О, точно така. Това щеше да означава да се довериш на някого другиго, освен на себе си.

— Мисля, че щях да… Просто съм свикнала да действам така, както съм обучена. — Изправи се. — А и ставаше въпрос за Молино. Затова и не изтичах при вас, след като двамата с Грейди издърпахте Мегън. Трябваше да сляза тук долу и да се уверя. В никакъв случай не трябва да правим грешки.

— Аз не правя много грешки, Рената — каза той тихо.

— Така е. — Тя стоеше и го гледаше. — Разбира се, можеше да се справиш по-добре със стрелбата по това копеле.

— Бях на почти деветстотин метра от него. А тя беше прекалено близо до него.

— Е, като цяло, предполагам, че се справи много добре днес.

Той се засмя.

— Господи, чувствам се така, сякаш са ми дали златен медал. — Наклони глава. — Освен дето не съм виждал съдия, който да изглежда пребит като теб. Сякаш си се въргаляла в калта, проклетата ти рана отново кърви и имаш синьо на охлузената си скула. — Погали я нежно по бузата. — Молино?

— Кондън, един от неговите хора.

Тя направи крачка встрани, така че ръката му увисна във въздуха.

— Братовчедът Марк те е научил добре да се грижиш за себе си.

Тя сви рамене.

— Марк казва, че първото правило за безопасност е да свършиш работата и да не се замесваш емоционално. Не играх по правилата.

— За което Мегън без съмнение ти е много благодарна.

— Защо? Трябваше да открия Молино, преди да е паднала в ръцете му. Не се справих добре.

— О, да. Виждам, че вината е изцяло твоя.

— Щях да се справя по-добре, ако не бях позволила на емоциите да се намесят. — Обърна се и тръгна към пътеката, която водеше нагоре към върха на скалата. — Ще отида да видя как е Мегън, а после ще се обадя на Марк, за да му кажа за Молино.

— Само се погледни. Дори накуцваш.

Тя хвърли поглед през рамо и видя, че Харли я гледа със смръщени вежди.

— Добре съм. Ти си гледай твоите задължения.

— Чувствам те като свое задължение. — Той тръгна след нея. — Няма да се хареса на Мегън, ако не ти помогна да се изкачиш догоре. Знаеш колко е нежно сърцето й. Тя вече преживя достатъчно днес. Нека почистя раните ти, преди тя да те види. — Той я прегърна през кръста. — Хайде. И преди си се облягала на мен, не е толкова лошо.