Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

Тя преглътна.

— Не знам за какво говориш.

— Майка ти хвана моето момче за ръката и разстрои ума му за секунди. Може би ти не си толкова добра колкото нея. Или може би не си искала да зная, че си като нея. Сиена не показа никакви признаци за загуба на разсъдъка почти до полунощ снощи. Проверяваше охраната на скалата, а те казаха, че непрекъснато клател глава, за да я проясни. После, час след като се прибра в стаята си, чухме силно блъскане. Слязох да видя какво има, а той вече беше полудял. Плачеше, скубеше косата си на кичури, удряше главата си в стената, сякаш искаше да прогони демоните от нея.

— Не е вярно.

— Напротив. Защо отричаш? Сигурно си знаела какво да очакваш. Аз просто го спасих от страданията.

— Лъжеш. Ти си го убил, защото се е съмнявал в разсъдъка на скъпоценния ти син, а ти не си могъл да го понесеш.

— Аз нямах никакви съмнения по отношение на Стивън. — Сведе поглед към ръцете си, отпуснати край тялото му, дланите свити в юмруци. — Не е справедливо само откачените да имат способността да…

Звънна мобилният му телефон. Той натисна зеления бутон и лицето му се озари от усмивка.

— Добър ден, мис Вилгер. Какво удоволствие е да чуя гласа ви. Това е щастливият ми ден. — Погледна Мегън, която се беше вцепенила. — Да, нашата Мегън е добре засега. — Увеличи силата на звука на телефона си. — Сега и тя може да те чува.

— Не ме интересува дали тя ме чува или не — каза Рената. — Тя е проблем за мен още от самото начало. Непрекъснато ме натискат Грейди и ЦРУ, настояват да сключа сделка с теб, за да я пуснеш.

— Прекалено е късно.

— Добре. И без това не вярвам, че един човешки живот си струва, за да предам Книгата. Задръж я.

— Чакай. Не затваряй.

— Ти каза, че е прекалено късно.

— Възможно е да обмисля изгодна за мен сделка. Ако съм сигурен, че Книгата наистина е у теб.

— У мен е.

— Доказателство?

— Мога да ти покажа няколко страници от нея. А ти можеш да ги тестваш за достоверност и древност.

— Искам да видя цялата Книга.

— Не съм глупачка. И без това е достатъчно лошо, че ме притискат да я предам. Няма да я дам за нищо. ЦРУ ми обещаха компенсации и защита от останалите членове на семейството, ако успея да освободя Мегън. Семейство Деванес не обича предателите. Няма да живея и три дни.

Молино мълчеше.

— Сама ли ще дойдеш да ми покажеш страниците?

— Да — отговори неохотно Рената. — Ще дойда. Ако си сигурен, че искаш да сключиш сделка. Отседнала съм в „Пиемонт“ в Мемфис. Но ще използвам собствен хеликоптер. Хората ти могат да претърсят мен и хеликоптера за скрито оръжие и подслушвателни устройства. Ще ти позволя да доведеш експерт, който да определи възрастта на страниците. Познаваш ли някой такъв, който да живее наблизо?

— Има един в университета в Нешвил. Често използвам услугите му. Обучаван е в Лувъра в Париж и няма да успееш да го излъжеш. Търгувам и с антики от Египет и Италия и понякога не мога да имам доверие на източниците си.

— Представи си, нали? Добре, ще го доведа. Но щом се приземим, аз няма да изляза от хеликоптера. Ще трябва да доведеш Мегън при мен, за да съм сигурна, че е още жива. Тя ще остане с мен, докато вие проверявате автентичността на страниците. Ако се съгласиш на сделката, ще излетя с хеликоптера и ще донеса останалата част от Книгата. — Тя затвори.

— Всъщност не гори от нетърпение да те освободи, нали? — запита Молино.

— Тя не мисли, че животът ми си струва излагането на опасност на хилядите хора, записани в Книгата.

— Хиляди. Нима предполагаш, че по света има хиляди откачени .

— Нямам представа всъщност. Само правя предположение.

— Когато за първи път чух за Книгата, вниманието ми беше раздвоено, защото бях обсебен от идеята да открия теб. Но сега, като те държа в ръцете си, се питам какъв ли ще бъде животът ми, ако нямам цел, която да ме дърпа напред. На Стивън няма да му хареса, ако спра сега. Не, наистина мисля, че трябва да имам Книгата.

— Тогава ще сключиш ли сделката?

Той я погледна изненадан.

— Разбира се, че не. Не се надявай. Но ще ги накарам да мислят, че ще го направя. Ще уредя да доведат тази кучка Вилгер тук. — Поклати глава. — А мога и да почакам малко, за да опитам играчките на Инквизицията върху теб. — Обърна се. — Междувременно, мисля да те оставя тук със Сиена. Обещах му да прекара известно време с теб. — Хвърли поглед през рамо. — Между другото, забравих ли да спомена, че ти направи всичко това за нищо? Няма да позволя нито Филип, нито момчето да живеят повече от седмица.