Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

Стана от стола и закрачи към бюрото в другия край на стаята. Отвори най-горното чекмедже. Извади автоматичния пистолет и го провери. После седна зад бюрото и отново се облегна тежко назад. Както беше обещал на Грейди, щеше да стои буден цяла нощ, за да пази Мегън. Имаше лошо чувство за случилото се тази нощ. Не притежаваше психичните способности на Грейди и на другите като него, но инстинктите му бяха силни. А те му подсказваха, че приближават силни бури.

Спи спокойно, Мегън. Наспи се добре. Може да имаш нужда от силите си.

Гадсден, Алабама

Камионът щеше да избухне всеки момент. Тим Дарнел се отдалечи от заляното с газ превозно средство и загледа как пламъците запълзяват от предната седалка към резервоара.

Прекалено лошо. Защото камионът беше хубав, макар и леко повреден заради сблъсъците с джипа на Мегън Блеър. Вероятно по него дори имаше боя от нейния автомобил. Табелата беше фалшива и нямаше да отведе полицията доникъде, но той пак не искаше да рискува да го остави така. Дали щеше да успее да накара Молино да го замени с друг? Не беше вероятно. Молино не обичаше неуспехите и щеше да има късмет, ако вземеше уговореното. Нямаше дори да се опита да вземе нещо над него. Извади мобилния телефон от джоба си и набра Питър Сиена от офиса на Молино.

— Надявам се, че се обаждаш да потвърдиш изпълнението на задачата — каза Сиена. — Очаквах да се обадиш още преди няколко часа.

— Трябваше да прекося границата на щата Алабама, за да мога да унищожа камиона. — Той се поколеба. — Нещата не се развиха добре. Ще имам нужда от още малко време.

Сиена не проговори веднага.

— Нима ми казваш, че тя е още жива?

— Да. — Побърза да добави: — Но ще се погрижа. Опитах се да го направя така, че да изглежда като злополука. Очаквах тя да намери смъртта си, но не се получи. Шофираше така, сякаш беше на състезанията в Дейтона. Ще трябва да опитам нещо друго. Още ден или два. Това е всичко, обещавам.

— Мистър Молино пет пари не дава за твоите обещания. Той искаше веднага да се погрижиш.

Дарнел кисело си помисли, че няма да му е лесно с тези задници. Щеше да го прати по дяволите, ако нямаше такава спешна нужда от пари.

— Наблюдавах я непрекъснато през последната седмица. Няма да ми е необходимо много време да измисля друг начин да свърша работата. Ще се погрижа мистър Молино да не бъде разочарован.

— Той вече ще бъде разочарован — каза Сиена. — Два дни. След което ще се наложи да те заменим. — И той сложи край на разговора.

Това копеле се отнасяше с него сякаш беше най-голямото нищожество на земята, някакъв гнусен червей. Молино и другите като него, мислеха, че могат да получат всичко, което искат, само защото имат власт и пари. Добре, но той беше по-умен от тях двамата, взети заедно. Всеки прави грешки. Откъде можеше да знае, че тази Блеър ще остане хладнокръвна? Та тя беше само жена, а и я беше видял да се разпада емоционално същата нощ в болницата, когато и той беше на смяна.

Естествено, беше готов и за най-лошия сценарий. Беше покрил добре следите си и беше скрил другия камион в храстите до гората тук, в Гадсден. Само след секунди този, първият, щеше да бъде унищожен.

Идеята да качи бездомното момче на магистрала 20 също беше проява на неговия гений. Дори да откриеха камиона, щяха да помислят, че шофьорът, опитал се да изблъска Мегън Блеър от пътя, е загинал при експлозията на двигателя. Момчето лежеше проснато върху кормилото, а Дарнел се беше погрижил ударът по главата да прилича на получен при катастрофата.

Дарнел смръщи вежди, като го видя да се размърдва на седалката. Не, по дяволите, ако успееше да слезе от камиона, щеше да провали добре скроения му план. Дали да не се опиташе да…

Камионът избухна, защото пламъците бяха достигнали до резервоара!

Да!

Гледаше със задоволство как пламъците ближат, поглъщат камиона. Как ти се струва това като прикритие на деянието, Сиена? Щяхте ли двамата с Молино толкова чисто и ефективно да скриете следите? Тръгна към другия камион, спрян по-нататък по пътя.

Също толкова ефикасно щеше да се отърве и от Мегън Блеър. Първия път просто не се беше постарал достатъчно. Все още имаше шанс да инсценира злополука. Винаги беше предпочитал да работи по този начин. Не беше като глупаците на Молино, които рискуваха вратовете си, използвайки ножове. Не и ако можеше да го избегне. Той имаше бъдеще и някой ден щеше да има повече власт и от Молино.

Щеше да стои далеч от нея в продължение на двайсет и четири часа, за да й позволи да възстанови спокойствието си, а и споменът да избледнее леко. Щеше да се върне към лекциите в щата Джорджия, да си подсигури алиби за през нощта, като прекара няколко часа с любовницата си.