Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— А личният й живот? Знам, че всичките тези емоции могат да бъдат тълкувани и като силна чувственост.

— Не мисля така. По дяволите, не знаеш ли?

— Опитвам се да не знам.

— Е, тя не обсъжда тези неща с мен.

— А може би трябва да я убедиш да започне да го прави. Вие двамата трябва да разговаряте, да обсъждате всеки възможен признак на промяна. Знаеш, че трябва да си нащрек. Кошмари?

— Не много. Понякога, когато умре неин пациент. Нищо извън нормалното.

— Казах ти да я убедиш да не учи медицина.

— Опитах. Но е трудно да разубедиш Мегън, когато си е наумила нещо. Надявах се, че няма да успее да завърши медицинското училище. И там стресът е достатъчно голям да накара някои хора да се откажат, при това не така емоционални като нея.

— Трябваше да намериш начин. Можеше поне да я убедиш да не работи в спешното отделение. Да поговориш с нея за стреса. Казах ти, че трябва да си извънредно внимателен, когато ти предадох грижите за нея.

— Тя реши, че ще успее по-лесно, ако работи в спешното отделение. Успокой се, Грейди. Ти ми каза да се грижа за нея и мисля, че се справих страхотно. Нямам нужда да ме критикуваш ти, който спокойно си седиш на задника. Постави се на мое място, преди да ми кажеш какво да правя и какво — не. А сега мълчи и слушай. Не съм ти се обадил без причина.

— Разбрах. Прав си. Свърши наистина изключително добра работа. — Грейди направи пауза. — Но щом няма признаци за промяна, защо ми се обаждаш?

— Възможно е Молино да я е открил.

— Какво?!

— Не съм сигурен. Днес се опитаха да я избутат от моста. Някакъв камион. Полицията мисли, че е някой от местните, едва ли не мъртво пиян.

— Описание?

— Не успяла да види шофьора. Бил само силует, очертан на светлините на магистралата. Висок, слаб, облечен в дънки и с каубойска шапка.

— Възможно ли е полицията да е права?

— Да. Но той я ударил неколкократно, гонил я, за да повтори и потрети опитите си. Сякаш е бил твърдо решен да успее.

— А нейната реакция?

— Гняв. Възмущение. Вярва, че от полицията са прави. Просто пиян, който трябва да бъде спрян от движение. — Опита се да сдържи гнева си, да не допусне да проличи в гласа му. — Ти обеща, че това няма да се случи, Грейди. Каза, че няма да я намерят.

— Не би трябвало да могат да го сторят. Погребах, така да се каже, всички сведения за нея и Сара, преди да се срещна с теб.

— Е, да се надяваме, че си успял. Бих казал, че такава грешка от твоя страна прави моя неуспех да я отклоня от медицината нищожен. Какво ще предприемеш?

— Ще проверя. В момента съм в Париж. Веднага щом свърша работата си тук, ще се кача на самолета.

— Побързай. Не искам да рискувам живота й. — Филип добави, напълно преднамерено: — Време е да поемеш отговорностите си към нея.

— Нямаш представа какво съм извършил през годините.

— Пет пари не давам за теб. Загрижен съм за Мегън.

— Точно затова избрах теб да се грижиш за нея. Ти виждаш всичко в черно и бяло, Филип. За теб правилното е правилно, а грешното — грешно. А аз виждам прекалено много нюанси, светлосенки. И всичките в сиво. — Добави уморено: — Свърши наистина добра работа с нея. Може и да не съм ти се обаждал, но съм прочел всеки доклад, който си ми изпратил. Исках да чувам само добри неща за нея. Повярвай ми, исках да знам, че всичко, което правя, е оправдано. — Продължи да говори бързо: — А ако е Молино, той ще опитва отново и отново. Трябва да подсилиш охранителните мерки.

— Няма нужда да ми го казваш. Ще направя всичко, за да остане жива. Но е по-добре и ти да си готов. Защото в тази област ти ще й бъдеш по-полезен.

Затвори телефона и се облегна назад. Беше свършил работата си, беше казал на Грейди за заплахата, но не знаеше дали това го кара да се чувства по-добре.

Грейди беше истинска загадка за него. Да, Филип му беше благодарен, но това благородно чувство не изключваше възмущението. Имаше доверие в способностите му да се справи, но никога не беше сигурен как ще реагира при дадени обстоятелства. Може би инстинктивно отхвърляше силата, която усещаше у Грейди. Господ му беше свидетел, достатъчно често му се беше налагало да живее с прояви на подобна сила — всъщност през по-голямата част от съзнателния му живот. Грейди беше просто по-добър пример за това, беше го видял да прави невероятни неща за времето, през което се познаваха.

В момента обаче Филип не можеше да се тревожи за това, какво би могъл да направи или да не направи Грейди. Той беше този, който трябваше да е готов на всичко необходимо, за да защити Мегън.