Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

Ако имаше късмет, щеше да успее да се концентрира върху всички тези периферни фигури и поне тази вечер да забрави Грейди.

Не се получи.

Не би могла да усеща по-остро присъствието му по време на вечеря. Долавяше ясно всяко негово движение, всяка интонация на гласа му. По дяволите, надяваше се, че това не е очевидно за Харли и Рената. Беше смешно да се чувства така.

Избяга веднага след десерта. Измърмори неясно някакво извинение и изтича на верандата, от която Рената беше така очарована. Луната беше почти пълна, светеше ярко над горите в далечината. Пое си няколко пъти дълбоко въздух. Да, така беше по-добре.

— Мегън.

Вцепени се. Не се обърна.

— В момента не искам да разговарям с теб, Грейди.

— Така си и мислех. — Той застана до нея. — И това е добре. — Извади мобилния си телефон. — А искаш ли да говориш с Молино?

Тя го погледна втренчено.

— Сега?

— Каза, че ще говориш с него. Моментът и сега е подходящ като всеки друг.

— Просто не очаквах да бъде толкова скоро. — Тя бавно протегна ръка и взе телефона. — Не и тази вечер.

— Толкова си разтревожена, че дори Молино не би могъл да те разтревожи повече. — Изкриви устни. — Повярвай ми, предпочитам аз да бъда причината за безпокойството ти, но искам това с Молино да приключи. Той ще се опита да те нарани по всички възможни начини.

Тя поклати глава.

— Ще се справя. Имаш ли номера му в момента?

— Да. — Взе телефона обратно от ръката й. — Ще трябва аз да го избера. Първото, което Молино ще предположи, е, че искаме да го проследим. Ще те свържа и дори ще те представя на онова копеле. Ще е по-безопасно за теб, ако разговаряш с него само няколко минути. — Набра бързо номера и изчака отсреща да отговорят. — Молино? Не? Сиена, тук е Нийл Грейди. С мен е Мегън Блеър. Тя иска да разговаря с Молино. Не, не затваряй. Знам, страхувате се, че ЦРУ ще ви проследят посредством сателит, затова ще сложа край на разговора. Ако Молино иска да разговаря с Мегън, може да ни се обади от телефон, който той смята за безопасен. Тя ще бъде на телефона в продължение само на три минути. След изтичането на това време ще затвори. — Сложи край на разговора. — А сега ще чакаме.

— Мислиш ли, че ще се обади?

— О, да. Не ми се иска да го призная, но Рената е права по отношение на този кучи син…

Телефонът звънна и той го подаде на Мегън.

— Разговаряй с него.

— Това е неочаквано удоволствие, кучко — каза Молино. — Макар че ако ще ми се молиш да те оставя да живееш, няма да се случи.

— Няма да те моля. Защо да го правя? Хората ти са некадърници. Не успяха дори да ме докоснат.

Да го накарам да побеснее от гняв , помисли си. Рената вероятно беше права. Добави преднамерено:

— И ти ли си толкова непохватен като тях?

Той мълчеше, но Мегън усещаше гнева му.

— Майка ти не мислеше така — каза той тихо. — Знаеш ли колко много мъже я изнасилиха, докато я държахме в плен?

Заляха я шок и отвращение.

— Синът ти, Стивън.

— Но той беше такова великодушно дете. Обичаше и удоволствията.

Болката се разрастваше в нея. Трябваше да я потисне. Грейди беше казал, че той ще се опита да я нарани. Не трябваше да позволи това да се случи. Трябваше да намери неговата слабост. От какво се страхуваше Молино? И тогава разбра каква посока да следва.

— Той беше наказан за стореното от него, нали? Майка ми го накара да полудее. Трябваше само да го хване за ръката и всичката стаена в него лудост беше отключена. Било е толкова лесно за нея. Трябвало е да го направи по-рано. Чух, че синът плакал като невръстно дете. Бил е слаб, човек, който никога…

— Млъкни! — каза той с дрезгав глас. Започваше да се ядосва истински.

— След минутка. Нямам желание да говоря за неудачник като сина ти Стивън. Просто искам да знаеш, че няма да имаш шанс да ме убиеш, както стори с майка ми.

— Затова ли се обади?

— Да, исках също така да чуя гласа ти. Това ще ми помогне да се фокусирам.

— Да се фокусираш? — повтори той бавно.

— Уморена съм от опитите ти да ме заловиш. Искам да умреш, Молино. Но първо искам да се превърнеш в безмозъчен идиот като сина ти. — Добави тихо, със стаена в гласа злоба: — Искаш ли да ме подържиш за ръката, Молино? Лудостта трябва да е ужасна, отвратителна, щом синът ти е избрал да се самоубие, за да й избяга. Искаш ли да бъдеш като сина си?

— Откачена — каза той с дрезгав глас.

— Да. Ти знаеш, че съм дъщеря на майка си, в противен случай нямаше да се опиташ да ме убиеш. Само че пропусна своята възможност. Накара ме аз да те преследвам.