Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Не? — Той я гледаше с присвити очи. — Правя всичко възможно да те накарам да победиш страха си. Помисли си. Имало е моменти, когато не съм контролирал нито теб, нито ситуацията, когато си ме карала да се чувствам слаб и възбуден като гимназист. Може би трябва да внимавам с теб.

Тя навлажни устни.

— Може би.

Той се усмихна.

— Ще рискувам. — Махна с ръка. — Отиди да се облечеш. Ще донеса куфарите ти и ще ги оставя в една от спалните. Ще се видим на вечеря.

— Добре.

Тя изтича бързо нагоре по стъпалата и тръгна по коридора, като отваряше вратите от двете страни. Накрая откри баня. Само след минути вече влизаше под душа и дърпаше найлоновата завеса. Студената вода беше истински шок за топлото й отпуснато тяло, направи го твърдо и стегнато. Искаше й се водата да може да я шокира и умствено, защото се укоряваше, че не беше предотвратила секса с Грейди.

Забрави. Желаеше Грейди и го получи.

Той беше прав — щом той имаше власт над нея, тя трябваше да осъзнае, че докосването й може да го направи слаб. Защо да не се забавляват… Така беше казал и Грейди. Опитваше се да я убеди или да я контролира? Беше прекалено опасно да избере убеждението, щом ставаше въпрос за човек, контролирал спомените й в продължение на толкова много години.

Обаче сексът си беше секс. Не изглеждаше да има нещо по-дълбоко, да е…

Не! Нямаше дори да се осмели да мисли за това. Щяха да заловят Молино, а после тя щеше да се потопи в собствения си живот, който беше избрала още преди да й се случи тази лудост. Господи, онзи живот й се струваше така далечен и чужд сега.

Чужд? Не, сегашното й съществуване беше странно и чуждо. Беше страшно, че не беше осъзнала този факт веднага. Грейди й беше казал, че се е променила, но тя все пак щеше да се върне към старото след приключването на всичко това.

Господи, надяваше се, че ще може да се върне.

Мегън излезе от банята и в коридора се размина с Рената, която носеше цял куп чаршафи.

— Ще ги сложа в пералната машина, а после и аз ще взема душ — каза тя. — Тази къща не е била наемана от години. Тъжно е, когато се замислиш. Като старица, която е била занемарена, и после, постепенно, забравена.

— Тъжно е. — Стори й се странно, че точно Рената прави това сравнение. — Харесва ли ти къщата?

— Да, особено верандата. Напомня ми една къща в Бостън. Живеехме в нея с мама. Бях само на пет или шест, но ми беше… уютно. — Сви рамене. — Или може би мислех така, защото не виждах много често мама. Непрекъснато пътувах между Щатите и Германия, където живееше баща ми. Онази година беше наистина щастлива за мен. — Тръгна към стъпалата. — Взех втората спалня вляво, защото забелязах куфарите ти в първата. — Хвърли поглед през рамо. — Само твоите куфари. Няма ли да спиш с Грейди тук?

— Не. Но това не е твоя работа.

— Просто се питах дали няма да се наложи да ходим на пръсти около ситуацията . — Направи гримаса. — После реших, че не е трябвало да проявявам тактичност и да отида на покупки с Харли.

— Тактична? Ти?

— Мога да бъда тактична. Мисля, че правиш грешка, като спиш с Грейди. Той е Контрольор и не знам как можеш да му имаш доверие. Но той ти доставя удоволствие, значи искам да го имаш.

— Благодаря — каза Мегън сухо.

— Вероятно казах нещо погрешно. Никога няма да предположиш, че ме смятат за особено красноречива в офиса.

— Не, наистина не бих предположила.

— Но в офиса е, все едно че съм актриса върху сцена. По-лесно е. — Тръгна надолу по стъпалата. — Ще сложа чаршафите в пералнята, а после ще приготвя руло Стефани, преди да взема душ. Харли каза, че ще приготви любимия си десерт.

— Баумкушен.

— Точно така. Трябваше ми цяла вечност да намеря всички необходими за него продукти.

— Тогава, предполагам, не си имала време да купиш площадка за изстрелване на ракети? — пошегува се Мегън. — Грейди каза, че и без това ще ти е трудно да намериш такова съоръжение в Далтън, Джорджия.

— Ако наистина исках, щях да намеря. Марк щеше да ми намери източник.

— Братовчед ти трябва да е удивителен човек.

— Удивителен? Да, би могъл да се нарече и така. — Извика през рамо: — Ти ще направиш салатата. О’кей?

— Добре.

Мегън подсуши косата си, докато вървеше към спалнята. Срещата с Рената й се беше отразила добре. Беше я върнала към състоянието на нормалност, не всичко се въртеше около Грейди и чувствата й към него. Имаше и други хора на света, други гледни точки, други цели. Съществуваха и спомените от детството, веранди, които създаваха уют, и братовчедът Марк, който все още беше загадка.