Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Никога не съм казвал, че си глупак.

— Продължавай — каза Молино тихо. — Направи го. Предизвиквам те.

Сиена сви рамене.

— Щом настояваш. Ще се радвам да чукам кучката. Никога не съм се страхувал от неясни форми в мрака. Но първо трябва да я заловиш и да я доведеш тук жива.

— Не се тревожи. — Молино протегна ръка към мобилния си телефон. — Но имам няколко проблема. — Ще започна да ги разрешавам един по един.

Чартърният самолет, който бяха наели, кацна в Джорджия рано следобед. Кацнаха не на международното, а на малко частно летище северно от града.

— Трябва да действаме бързо — каза Харли, докато подаваше багажа на Рената. — Подкупих пилота да фалшифицира плана на полета в последната минута при Кенесо, Джорджия, обаче Сиена не е глупав. Щом знае откъде сме тръгнали, ще ни е проследил до финалната точка. Скоро ще бъде в града, в който сме пристигнали.

— Къде отиваме? — запита Мегън, докато вървеше след Харли и Грейди по пътеката между седалките.

— Далтън, Джорджия — каза Грейди. — Някъде около час по магистралата. Харли уреди да наемем къща извън града. Ще се настаним и ще чакаме.

— Ще чакаме какво?

— Развитие.

— Ще наблюдаваме и ще чакаме? — запита Мегън. — Не, Грейди. Мисля, че Рената е права. Трябва да го подтикнем да се покаже от прикритието си. Ще раздвижим нещата, ще направим едно-две телефонни обаждания.

— Страхувах се, че ще кажеш това.

— Рената каза, че трябва да накараме кръвта му да кипи. А е трудно да се направи, докато неговите хора ни преследват.

— По дяволите! Няма да се откажеш, докато не говориш с него, нали?

— Така е — отговори тя незабавно с надеждата, че отвращението й към Молино и неохотата да говори с него няма да проличат.

Мисълта да се изправи лице в лице с Молино предизвикваше шок и отхвърляне. Тя го познаваше интимно от епизода с Едмънд Гилъм и историята на Грейди за отношението му към майка й. Щеше обаче да е съвсем различно да се срещне с него.

— Съгласна съм, щом това ще помогне. И какво трябва да кажа?

— Импровизирай. Имаш добра интуиция и не се страхуваш да говориш онова, което мислиш. Сама ще измислиш нещо. — Погледна Рената. — А може би нашата малка приятелка ще ти помогне. Каза, че е изключително добра по въпросите на причината и следствието.

— Не бъди толкова смел — предупреди го Рената. — Ако ще оставим кучетата да тичат по дирите ни, трябва да си готов да я защитиш.

— Не ние, а ти искаш да пуснеш кучетата след нас — каза Грейди, докато слизаше по стъпалата. — След като тя се обади на Молино, ще я скрия някъде, където ще е в безопасност, докато всичко отмине.

Рената изсумтя доста неблагозвучно.

— Наистина ли мислиш, че тя ще ти позволи да го сториш?

— Престанете да говорите за мен, все едно че не съм тук — каза Мегън. — Ще постъпвам, както намеря за добре, Грейди. Никъде няма да се крия.

— Казах ти — измърмори Рената. — Господи, никога не съм мислила, че ще кажа тези думи на някого с толкова голямо задоволство.

— А ти престани да се държиш като самодоволно дете. — Мегън последва Грейди надолу по стъпалата. — Нека просто да побързаме. — Изравни се с Харли, който вървеше към тъмносин автомобил, паркиран в края на пистата. Каза му: — Иска ми се да съм далеч от тях. Те са като две котки, които вечно се бият за мишката.

Харли се усмихна.

— Въобще не е така. Те ще убият мишката. Грейди и Рената се карат, защото искат да опазят живота ти.

— Грейди — може би. Но Рената?

Той кимна.

— Тя може би се чувства длъжна да те използва, но съм сигурен, че е готова да жертва живота си, за да не попаднеш в ръцете на Молино. Не е така твърда, както й се иска да вярваме.

— Аз не мисля, че е твърда. — Тя от самото начало усещаше уязвимостта на Рената. — Понякога я съжалявам. — Настани се на предната седалка на колата. — А понякога ми се иска да я хвана и да я разтърся.

— Като по-малката сестричка? — запита той тихо.

Мегън направи гримаса.

— Нещо такова.

Бялата къща със стени, обшити с дъски, наета от Харли в покрайнините на Далтън, беше заобиколена от хълмове и скрита от шосето от малка горичка високи борове. Беше поне на седемдесет години, обгърната от всички страни от веранда и излъскани от употреба дървени стъпала.

— Не е особено впечатляваща — каза Харли. — Стара фермерска къща. Земята била продадена, семейството се преместило. То очевидно било голямо. Има четири спални, две бани и огромна кухня. Агентът по недвижима собственост каза, че ще остави ключа в кошницата, която виси от гредата до вратата.