Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Какво?!

— Чу ме. Ние се опитваме да ти помогнем, а ти не искаш да чуеш нищо. Искаш всичко да става така, както е удобно за теб. Да, изпитвам съчувствие към теб, но…

— Не искам твоето съчувствие. — Рената изгледа гневно Мегън. — Нямам нужда, който и да било да…

— Стой спокойно и тихо. Пет пари не давам какво искаш ти. Харли е прав, пропуснала си няколко урока, които биха те направили много по-човечна. Ти си изключително интелигентна и чувствителна, но, по дяволите, животът е много повече от това. Защити ме, защото мислеше, че се държа с теб по този начин заради дарбата си? Глупости. Не вярвам, че Книгата може да диктува или да обясни характера ми. Онова, което изпитвам, се дължи на душата ми, с която съм родена, и на хората, с които съм се срещнала през живота си. Майка ми, Филип… — Спря да говори и си пое дълбоко дъх. — Дори ти, Рената. Ти така ожесточено се отбраняваш, че ме боли, като си помисля за това. И реших да заложа на съчувствието, което просто ще трябва да приемеш. Разбра ли?

Рената не проговори известно време.

— Разбирам. — После по лицето й бавно се разля усмивка. — Всъщност, не. Никога преди не съм срещала човек като теб.

Мегън поклати глава.

— Само това ли ще ми кажеш?

Рената повдигна вежди.

— Нима очакваш да падна в прегръдките ти и да изплача душата си?

„Не, костелив орех като Рената няма да го направи“, помисли си примирено Мегън.

— Няколко искрени думи биха свършили работа. Такива, които да не изкривяват истината.

Рената се замисли.

— Добре, Харли не е глупак. Аз просто не… Не знам какво мисли той и това ме тревожи. — Изкриви устни. — Това достатъчно искрено ли е според теб?

— Поне е начало. — Направи пауза. — А сега, кажи ми: ще преследваш ли Молино с нас, или ще ни използваш, както и целия останал свят, за да се опиташ да го заловиш сама?

— Ще си помисля.

— Не, вече си мислила по въпроса. Искам отговор. Това е най-добрият начин. Признай го.

— Може би.

— Рената!

— Добре. — Усмихна се. — Ще направя огромно усилие… Ако Книгата не бъде пожертвана.

— Е, това много приличаше на вадене на зъб — каза Мегън.

— Не, не беше. Някой ден ще позволя на Марк да ти разкаже как е изгубил три зъба, докато е бил разпитван от талибаните. — Изправи се. — А сега трябва да прибера оборудването си, преди Грейди да се е върнал. Ползваме време, което ни е дадено назаем.

— Мога да го направя вместо теб. Ти трябва да почиваш.

— Никой, освен мен, не докосва оборудването ми. Мога да почивам и по-късно.

Тя тръгна бавно, внимателно към всекидневната. Мегън виждаше, че прави усилия, за да не залита и да не се препъва.

— Сега кой е глупакът? — запита тихо Мегън. — Никой няма да повреди скъпоценното ти оборудване.

— Но ти можеш да пострадаш. Някой като Харли може и да успее да избегне капаните, които съм поставила, но е опасно за всеки друг. — Хвърли поглед през рамо. — А не искам да събирам парчетата от тялото ти. Стой далеч от моите неща.

Мегън се запита колко ли са смъртоносни тези „неща“. Харли беше споменал, че електронното оборудване на Рената е достойно за Джеймс Бонд, обаче то очевидно беше и смъртоносен капан. По-добре беше да я остави да се справи сама. Мегън все още не беше получила от Рената всичко, което искаше — Книгата очевидно още не беше сменила притежателя си. Беше успяла да получи само обещание за сътрудничество и това трябваше да й е достатъчно засега.

А дали щеше да е достатъчно и занапред? Тази вечер бяха разбрали колко близо до тях е Молино. Те като че ли винаги бяха само с една крачка пред копелето.

Или дори още по-малко. Рената можеше да бъде убита тази вечер. А кой можеше да каже дали после нямаше да се впуснат по следите на Грейди, Харли и Мегън.

Време назаем , беше казала Рената. Господи, колко беше уморена от опитите си да избяга от сянката, която Молино хвърляше над тях. Затвори медицинската си чанта и се изправи. Върни се, Грейди. Време е самите ние да хвърлим малко сенки.

Грейди се върна във вилата на Рената след трийсет минути.

— Да вървим — каза настоятелно. — Изпратих Харли обратно в нашата вила да опакова багажа ни и да вземе колата. Трябва да изчезнем оттук.

— ЦРУ създадоха ли някакъв проблем?

— Не. Винъбъл съвсем ясно им е дал да разберат какво трябва да бъде направено. Харли обаче, докато претърсвал околностите, открил пресни следи от гуми в почвата пред мазето. Което вероятно означава, че мъжете са били четирима, а не трима. Шофьорът е видял какво е развитието на събитията и е потеглил веднага, след като е разбрал, че другарите му няма да се върнат. Което пък означава, че онова, което е знаел той, вече го знае и Молино. Знае, че сме с Рената, и ще има възможност да ни залови всичките, ако действа бързо. — Погледна Рената. — Ще дойдеш ли с нас?