Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

Тя кимна.

— Идеята ми се струва добра. — Взе куфарите си и тръгна към вратата. — Веднага.

— Ето, това ми харесва. Абсолютно подчинение. — Грейди протегна ръка към чантата й. — Аз ще я нося. Ще вървим по-бързо.

— Никой не докосва нейните „неща“ — каза Мегън. — Очевидно могат да избухнат всеки момент.

— В този случай ще направя изключение — каза Рената. — Обаче ти много ще се разтревожиш, ако той се разлети на парчета. — Тръгна към вратата. — Къде отиваме?

— На летището. Ще вземем чартърен полет до Атланта. Успяхме да проследим последното обаждане на един от телефоните, които взех от хората на Молино. Кодът беше на Южен Тенеси.

— Мислиш, че Молино е там? — запита Мегън.

— Вероятно.

— Но ти каза, че той пребивава главно в Мадагаскар.

— Мястото е прекалено отдалечено от сегашните действия, ако остане там, няма шанс да получи онова, което иска. Молино сигурно вече е не само разочарован, но и много ядосан. Ако знае къде сме, със сигурност иска да ни убие по-скоро.

— А ние можем ли да разберем къде е той?

— Най-вероятно ще ударим на камък. Повикванията към номера на Молино вероятно са програмирани да се прехвърлят през половината номера от щата, за да не може номерът да бъде проследен. Помолих обаче Винъбъл да се опита да го открие. — Сви рамене. — Но може би ще е най-добре да заложим на чакането и наблюдението.

— Не — възрази Рената. — Трябва да го накараме да излезе от прикритието си. Знаеш, че той пак ще изпрати хора, Грейди. Никога няма сам да свърши черната работа. Как мислиш, че е издържал толкова дълго в подземния свят? Едмънд каза, че чувството му за самосъхранение е много силно, добре развито. Единственият път, когато се е показал, е била появата му при Едмънд. Мисля, че е бил отчаян, не се е надявал да открие Мегън. По онова време може би не се е надявал толкова да докопа Книгата, а просто е искал в нея да открие твоето местонахождение. Вероятно е мислел, че за него няма никаква опасност, а е горял от желание да причини огромна болка на един откачен.

Мегън ококори очи.

— Казваш, че вината за преследването на Едмънд е моя?

— Не, Молино и без друго щеше да изпрати някого да свърши мръсната работа. Просто нямаше да дойде самият той. След като е открил, че работиш в „Сейнт Андрюз“, нямал желание незабавно да сложи ръце върху Книгата и се е скрил обратно в дупката си. — Обърна се към Мегън. — Как се е държал с Едмънд?

— Беше възбуден, зъл, изпълнен с екстаз, че държи в ръцете си един откачен, както той мисли за нас.

— А отчаян?

Мегън се замисли.

— Да, усещаше се и някаква трескавост.

— Ето го отговора. Трябва да го докараме до нервна възбуда, да раздвижим кръвта му, да дърпаме струната на отчаянието му, да го дразним. Да го накараме да пожелае да се покаже.

— Сигурен съм, че ще ни кажеш как — отбеляза Грейди.

— Да. — Рената погледна Мегън. — Грейди мисли, че искам да те използвам като примамка за Молино. Че се опитвам да те манипулирам.

Мегън смръщи вежди.

— Но ти предложи самата ти да бъдеш примамката.

Рената сви рамене.

— Да, така беше.

— Запитай я. — Грейди гледаше Рената с присвити очи. — Нещо се е променило. И тя може би ще ти каже истината.

— Няма нужда да ме пита. — Рената се обърна към Мегън. — Играех си с теб.

Мегън отново ококори очи.

— Какво?

— Исках да съм сигурна. Молино иска да те види мъртва повече, отколкото иска Книгата. Майка ти е убила сина му. И той иска да убие дъщеря й. Молино губи разсъдъка си, когато стане въпрос за смъртта на сина му. Едмънд каза, че ще е истински фанатик по отношение на теб. В сравнение с теб, Книгата няма значение, тя е силно омаловажена. Да, той я иска, но не така силно, както иска теб. За да стигне до теб, той ще поеме рискове, които не би поел заради Книгата. Примамката не би била достатъчно добра. Трябва да го накараме да поеме този риск.

Мегън стисна устни.

— По дяволите, можеше да ми кажеш направо, вместо да се опитваш да ме манипулираш.

— Исках това да се случи — каза Рената простичко. — Виждах, че е достатъчно само да измисля сценария и че ти ще свършиш останалото. Ти обаче имаш силна воля и идеята трябваше да е твоя. За мен това беше повече от ясно. Винаги съм успявала да проумея правилно причината и следствието, както и да манипулирам ситуацията. Беше като един от проектите, които разработвам за компанията си. Нямаше да позволя Молино да те нарани. Аз просто не можех да бъда примамката.

— Очарователно — каза Грейди.