Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

Което означаваше, че ще трябва да използва ножа. Господи, как само мразеше ножовете! Но нямаше избор. Засили темпото при завоя на пътеката. Горе. На няколко метра пред нея пътеката правеше още един завой. Огромният дъб щеше да й осигури достатъчно прикритие.

Скри се зад него и се опита да си поеме дъх. Чуваше ги. Приближаваха се. Взеха завоя и тя вече ги виждаше. Водеше по-ниският, вървеше на около осем метра пред другия, тялото му беше гъвкаво, както и походката му. Трябваше да изчака да вземат и втория завой. По-високият, онзи, който я беше прострелял, вече я подминаваше. Трябваше да се движи тихо, както я беше учил Марк. Беше ранена и не можеше да разчита на физическите си сили. Мъжът беше прекалено висок, за да може да пререже гърлото му, затова трябваше да разчита на точно пробождане в сърцето.

Бързо. Тихо. Сега.

Ножът влезе в сърцето му, той издаде само тих стон и се свлече на земята. Беше мъртъв. По ръцете й имаше кръв. Господи, как само мразеше ножовете!

Другият мъж. Извади пистолета от джоба си и се скри в шубраците.

— Остани тук. Остави ме аз да свърша работата.

Обърна се рязко и видя Джед Харли да тича по пътеката към нея.

— Всичко е наред — каза той тихо, когато стигна до нея. — Аз ще се погрижа за него, а ти се погрижи за себе си.

Тя гледаше, замаяна, как той се скрива зад завоя. Чувстваше как адреналинът, който до този момент й помагаше да стои на крака, се отдръпва от кръвта й. Облегна се на близкото дърво. Да, щом Харли казваше, че ще очисти копелето, значи така щеше да бъде. Познаваше вече уменията му и можеше да му има доверие.

Започваше да се чувства слаба, виеше й се свят. Трябваше да спре изтичането на кръвта, преди да е изгубила още сили. Да направи превръзка. Трепна от болка, когато съблече якето си и започна да разкопчава ризата си.

— Тази превръзка е направена доста несръчно — каза Харли.

Тя вдигна поглед и го видя да се приближава.

— Погрижи ли се за него?

Той кимна, като все още не отделяше поглед от рамото й.

— Мили боже, трябваше ли да използваш цялата риза?

— Млъкни. Направих най-доброто, на което съм способна. Не можах да разкъсам проклетото нещо. — Всъщност беше изгубила толкова много сили, че едва беше успяла да се превърже. — Не чух изстрел.

— Счупих му врата. Създава много по-малко бъркотия от твоя нож.

— Нямах избор. Трябваше бързо да се отърва от него.

— Не те критикувам. Справи се много добре, особено като се има предвид, че те бяха двама, а ти си ранена.

— Не се дръж по този начин. Справих се добре, точка.

Той се усмихна.

— Да, така е. И тези си умения ли дължиш на братовчеда Марк?

— Той ме заведе в лагер близо до Цюрих, където обучаваха антитерористи. Тогава бях още на шестнайсет. Искаше да е сигурен, че ще оцелея във всякаква ситуация.

— И се обзалагам, че по-късно се е погрижил да придобиеш и опит.

Тя го изгледа спокойно, дори безизразно.

— Това не е твоя работа.

— Права си. Но тъй като трябва да се отървем от тези копелета, ще сметнеш ли, че е моя работа, ако запитам дали има и други трупове?

— Един във вилата. — Изкриви устни. — Беше много тромав и несръчен. Много повече от теб и Грейди, които все пак успяхте да влезете. Разбрах, че е вътре, само секунди, след като насили ключалката.

— И намери смъртта си.

Тя кимна.

— Извлякох трупа в мазето. Обаче не ми беше лесно да го убия, както беше с Фалбон. Той знаеше точно какво прави. — Направи пауза. — И имаше хлороформ със себе си. Молино ме е искал жива, по възможност.

— И ти се обади, предупреди Мегън и после побягна. Можеше да почакаш подкрепления. Бях във вилата ти пет минути, след като ми се обадиха.

— Щеше да е много лесно някой от тях да хвърли експлозив през прозореца. Пет минути? Отново си ме наблюдавал. Заповеди на Грейди?

— Не, собствена инициатива. Признавам, намирам способността ти да се справяш със ситуациите за очарователна. И не исках да си тръгна внезапно. Пристигнах в мазето прекалено късно, за да мога да се намеся. Ти вече тичаше сред гората, а хората на Молино бяха по петите ти. — Коленичи до нея и започна да сваля лошата превръзка. — Може ли? Мисля, че мога да се справя малко по-добре. Някога бях шофьор на линейка. Добър съм в обработката на раните.

— Обзалагам се, че е така. — Облегна се на ствола на близкото дърво. — Давай, покажи ми какъв експерт си.

— В коя област? Ще трябва да се огранича, защото не искам да те заслепявам. — Свали превръзката и подсвирна тихо. — Доста е грозно. Ще има нужда от няколко шева. По-добре да се върнем във вилата и да оставя Мегън да поработи над теб.