Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— По дяволите! — Той я хвана за раменете и я хвърли обратно на леглото. — Не съм тук, за да ти причиня зло.

Грейди. Беше се приготвила да се впусне напред, но замръзна на мястото си.

— Въобще не трябва да си тук. — Светна нощната лампа. — Не ми харесва, когато някой нахлуе в жилището ми. Имаш късмет, че си още жив.

Седна в леглото.

— Как влезе?

Грейди седна на стола срещу леглото.

— Имаш предвид поставените от теб умело замаскирани бомби? Беше като да напредвам в лабиринт, но Харли е изключително добър в обезвреждането на тези малки играчки.

— Не, не това имам предвид. Не разбрах, че си тук, докато не стана почти прекалено късно. Всъщност дори си успял да измъкнеш пистолета ми изпод възглавницата, преди да се събудя. Обикновено не съм толкова уязвима. — Гледаше го втренчено, право в очите. — Чух, че си добър, но аз съм обучена да блокирам Контрольорите.

— От кого?

Тя не отговори.

— Ако това ще ти донесе утеха, не успях да постигна вмешателство в ума ти, докато беше будна. Да, трудно е човек да те контролира. Трябваше да изчакам да заспиш.

— Ако си искал да говориш с мен, можеше да ми се обадиш по телефона.

Той направи гримаса.

— Да, това със сигурност щеше да е по-лесно. Трябваше да открия коя си и доколко ще мога да ти въздействам.

Тя поклати глава.

— Няма да можеш.

— Струваше си да опитам. — Облегна се назад. — А сега те познавам по-добре.

Тя спусна крака на пода.

— Но не толкова добре, колкото познаваш Мегън. Тя вероятно може също толкова успешно да те блокира. Кажи ми, нима намери за необходимо да спиш с нея, за да можеш да я контролираш.

Язвителността й като че ли не стигна до него — той остана невъзмутим.

— Не, онова беше удоволствие. А и много се ядосвам, когато някой друг се опита да контролира Мегън.

Тя замръзна, май трябваше да внимава.

— Предполага се, че това се отнася и за мен?

Той кимна.

— Ти имаш силен ефект върху Мегън и го упражняваш при всяка ваша среща.

— Аз не съм Контрольор.

— Знам. Но си много интелигентна, всъщност си гений. Талантът ти предполага изучаване на причините и следствията.

— Когато става въпрос за ситуации, не за хора.

— Не вярвам, че можеш да теглиш разделителна черта между двете.

— Можеш да вярваш, в каквото поискаш.

— О, така и ще направя — каза той тихо. — Например, вярвам, че си се предложила за жертва, защото си знаела, че така ще предизвикаш Мегън да те защити. Ти си много умна и знаеш, че тъй като тя е силно емоционална, ще изпита съчувствие към теб и ще поиска да те защити, всъщност ще направи всичко възможно предложеното от теб да не се случи. — Направи пауза. — Дори това да означава да постави себе си в положението на жертвата.

Тя го гледаше безизразно.

— Не съм предложила размяна на ролите.

— Защото, както казах, си много умна.

— Какво каза тя, когато сподели с нея, че ме подозираш?

— Аз не съм глупав. Никога няма дори да й намекна за твоите хитрости. Тя те харесва. Печелиш нейните чувства и като член на семейството. Тя мисли, че те познава и че ти няма да се опиташ да я манипулираш.

Рената не проговори известно време.

— Аз също я харесвам.

— Това обаче няма да те спре да я манипулираш.

Тя вдигна вежди.

— Това е твое мнение, основано на твърде малко доказателства. Не ме познаваш достатъчно, та да можеш да ме съдиш.

— Не успях да те контролирам, но мога да усетя достатъчно, за да направя достатъчно добра преценка на характера. Запознат съм с различните видове мании, а ти очевидно си обсебена. Това се излъчва от теб на вълни. Мисля, че би направила всичко, за да защитиш Книгата от Молино.

— Никога не съм го отричала.

— Обаче ще се наложи да убиеш Молино, за да запазиш Книгата. В това се крие опасността. Ако рискуваш себе си, ще трябва да предадеш Книгата в ръцете на друг Пазач. Хората, които са обсебени, никога не искат да предадат обекта, от който са обсебени. — Изучаваше я с поглед. — А не те виждам мъченица като Гилъм.

— Ще си сляп, ако е така. Аз не съм Едмънд.

— Обаче Мегън мисли, че ако се стигне до избор, ти ще вземеш същото решение.

Рената поклати глава.

— Мегън обикновено има отлични инстинкти. Може и да се изненадаш.

— Ти току-що каза, че тя не може да прозре какъв човек съм аз. Не можеш да твърдиш две коренно противоположни неща.

— Разбира се, че мога. Ти си сложен характер, а тя вижда други измерения, различни от моите. — Изправи се и остави оръжието на нощното шкафче. — Ще те оставя да спиш сега. Ще се видим утре сутринта.