Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Естествено е да искам да й помогна. И двете щяхме да сме в едно и също положение, ако нямах Филип. Тя си няма никого на света.

— Е, очевидно липсата на близки хора ви е тласнала в различни посоки. Ти си лекар, а тя се е превърнала в някакво подобие на Джеймс Бонд. — Той махна с ръка, когато тя отвори уста да проговори. — Не я подценявам. В нея има много черти, които уважавам. — Усмихна се. — Но уважавам, също така, и Джеймс Бонд. Както и да е, ще трябва да приемеш, че Рената никога няма да се поколебае да дръпне спусъка. Докато ти ще агонизираш и ще се опитваш да намериш начин да не го направиш. Тя обаче ще прецени възможностите си за части от секундата и после ще направи това, което трябва да бъде направено. — Поднесе чашката към устните си. — И това не е непременно разлика в характера или възпитанието. Възможно е да е заради дарбата. Твоята дарба се базира на емоционална отзивчивост и дава отражение върху всяка страна на живота ти. Дарбата на Рената е доста по-абстрактна. Тя вижда моделите и връзките в ситуации, което й позволява да предвижда следващата стъпка, а понякога и крайния резултат. Дарбата й е по-скоро умствена, интелектуална, отколкото емоционална.

Мегън направи гримаса.

— Бих предпочела да вярвам в нормалната личност и въздействието на околната среда. Защото всичко друго би придало прекалено голямо значение на тези психични дарби.

— Господ да ни е на помощ! — измърмори той.

Тя не обърна внимание на подигравателната нотка в гласа му.

— Но можем да се възползваме от всичко, с което разполагаме. — Тя смръщи вежди. — Макар да не виждам как един Слушател може да помогне Молино да падне в капана.

— Ти намери Рената — отбеляза той.

— Но нямаме полза, щом не можем да я убедим да ни даде Книгата — каза тя бавно. — Макар да си прав. Може би ще имаме възможност да превърнем плячката в ловец. Само дето Рената не може да е плячката.

Той замръзна.

— Това не ми харесва. — Изучаваше внимателно изражението й. — Въобще не ми харесва.

— И защо не? Нали все говориш за разни възможности. — Обърна се към вратата. — Трябва да помисля. Ще изляза да се поразходя.

Той стана.

— Ще дойда с теб. — Поклати глава. — Знам, че не искаш компания. Но това няма значение. Няма да те изпусна от поглед. Не знаем колко знае Молино, какви са позициите му в момента. Ще трябва да се примириш с мен.

Тя не го искаше. Той й причиняваше безпокойство. Дори само като го погледнеше.

— Ще се наложи да свикнеш с това — прошепна Грейди.

— Да. — Тя се обърна и тръгна към вратата. — Засега.

— Фалбон е мъртъв — каза Сиена. — Бил е намерен убит на „Онщад“ в Мюнхен снощи. Удар, който е разцепил черепа му. Той ни се обади в девет и каза, че Рената Вилгер ще бъде в ръцете му преди изтичането на нощта. Изглежда, е сгрешил. Грейди?

— Вероятно. — Молино се замисли. — Което не означава, че Книгата е вече в него. Едмънд Гилъм беше извънредно упорит, а ние го измъчвахме дълго. Грейди би се поколебал да използва същите методи. Ако действаме бързо, можем да му я отмъкнем изпод носа. — Направи кратка пауза. — А Мегън Блеър все още ли е с него?

— Предполага се. Тя беше в самолета за Мюнхен.

„Това е добре“, помисли си той със задоволство. Ако Рената, Грейди и Мегън бяха заедно, можеше да ги избие с по-малко усилия.

— А Фалбон даде ли ни информация, която бихме могли да използваме, за да открием Рената Вилгер?

— Успял е да научи номера на мобилния й телефон. Може би бихме могли да използваме сателит, за да открием местонахождението й, ако телефонът й не е изключен.

— Направи го.

— Вече работя по въпроса. Прекалено близо сме до Книгата, за да правим грешки сега. — Сиена наклони глава. — Мислех, че ще си по-разтревожен от смъртта на Фалбон.

— Не, това няма значение в дългосрочен план. Просто трябва да съм търпелив. Накрая ще държа всички в ръцете си.

— Радвам се, че си толкова уверен. — Сиена се обърна и излезе от стаята.

Сиена не е така сигурен като мен, че ще успеем , помисли си Молино. Щеше да го остави да се съмнява. И той щеше да види, че Молино е прав.

Аз ще ти помогна. Ще ги избием всичките, татко. Ще изтребим от лицето на земята тези откачени.

Усещаше сълзите, които напираха в очите му.

— Да, Стивън — прошепна той. — Знам…

До леглото стоеше тъмна фигура! Ръката на Рената се плъзна под възглавницата. Къде беше оръжието й? Ахна, после се наведе и заби главата си в корема на мъжа. Чу изсумтяването му и ръката й се стрелна към слабините му.