Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Мили Боже!

— Той не знаел къде е тя. Не бил нейният Пазач. Години наред бил подложен на глад и мъчения. Когато го освободили от лагера в края на войната, бил в такова лошо състояние, че починал след няколко месеца. Но през военните години ние успяхме да изведем по-голямата част от семейство Деванес вън от Германия, в сравнителна безопасност. Шестстотин двайсет и пет души пресякоха границата, намериха нов живот в други страни. — Добави преднамерено: — Защото ние знаехме имената и адресите им. Защото имахме Книгата. По света винаги ще има хора като Торкуемада, Молино и Хитлер. Ние просто трябва да сме готови за тях. — Поднесе чашката към устните си. — За да можем да смачкаме тези копелета като хлебарки.

— Струва ми се, че ти бягаш от тези хлебарки.

Тя сви рамене.

— Права си, с това също имам проблем. Обещах на Едмънд, че няма да рискувам Книгата. И ще удържа обещанието си. — Добави: — Но няма да позволя на Молино да живее след онова, което причини на Едмънд. Така че, използвайте ме, за да вкарате кучия син в капана.

— Не.

— Помисли си. — Остави чашката на плота. — Ще ти дам ден или два, за да промениш решението си. Знаеш къде да ме намериш.

— Ако не решиш отново да избягаш през мазето — каза Харли някъде иззад Мегън. — Позволих си да вляза, след като изчаках достатъчно. Дискретно. Тя очевидно искаше да разговаря с теб насаме. — Погледна от Рената към Мегън. — Свършихте ли с обсъждането? Ще я изпратя обратно до вилата.

Рената наклони глава.

— Знаел си за прохода, който води вън от мазето?

— Повечето от тези вили имат такива проходи. Говорих с човека, който ми даде под наем тази вила, и той ми каза, че твоята е много интересна. Затова и избрах такова място, откъдето да можех да наблюдавам и главния вход, и изхода на тунела.

— Много умно от твоя страна — каза тя бавно.

— Да, понякога имам проблясъци. — Той погледна Мегън. — Ти не ми отговори.

— Вярвам, че Рената каза всичко, което искаше да каже.

— Тогава ще я заведа у дома й. Не мисля, че трябва да помолим Грейди да наблюдава вилата й. Няма кой знае каква полза. Влязох вътре, след като я видях да идва тук, там има достатъчно техническо оборудване и оръжия дори в сравнение с филмите за Джеймс Бонд.

Мегън вдигна вежди.

— Братовчедът Марк?

— Разбира се — отговори Рената простичко. — Той вярва, че човек трябва да е готов за всякакъв случай. Той ме обучава, откакто родителите ми умряха.

— Обучава те как да пазиш Книгата?

— И как да оцелея, да се пазя от хора като Молино. — Тръгна към входната врата. — Снощи, след като се прибрах във вилата, се свързах с Марк и го помолих да открие кого ще използва Молино сега, след като Фалбон е мъртъв. — Отвори вратата. — Молино вероятно вече е изгубил търпение и ще действа прибързано. — Погледна през рамо към Мегън. — А в бързината е възможно да допусне грешки. Вероятно няма търпение да сложи ръце върху мен. И така дава възможност на нас.

Мегън поклати глава.

— Няма да рискувам живота ти.

Рената поклати гневно глава.

— Ти не разбираш. Аз го искам.

Мегън отново поклати глава.

— Упорита си. — Мълча няколко секунди. — Чувствам се… развълнувана от твоята загриженост, но тя донякъде ми пречи. Много отдавна никой не се е грижил за мен, не се е опитал да ме защити. — Посочи Харли с пръст. — Ако ще дойдеш с мен, да вървим. И ако отново се опиташ да влезеш във вилата ми, докато ме няма, ще се изненадаш неприятно. Лесно е да поставя някакъв капан. Преди не те предупредих, но сега си предупреден.

— Така е. — Харли тръгна след нея. — Ще се върна след няколко минути, Мегън.

Мегън загледа как вратата се затваря след тях. По дяволите, Рената беше труден човек, а и не искаше да им сътрудничи. Беше нарекла Мегън упорита, но тя самата беше буквално твърдоглава. Искаше всичко да се развива според нейните желания, нямаше намерение да се вслуша в гласа на разума. А ако послушаха Рената, тя щеше да попадне право в ръцете на Молино. Защо не позволеше на Мегън и Грейди да вземат Книгата и да я използват, вместо да поставя себе си в опасност? Животът е скъпоценен, все пак.

Мегън обаче започваше да разбира страстта и предаността, от които се ръководеше Рената. Историята за смъртта на прапрадядо й в Аушвиц беше хвърлила светлина върху размерите на гоненията и нуждата да се защити семейство Деванес. Нещата не се бяха променили много, въпреки че от времето на Инквизицията бяха минали векове. Бяха спасили живота на стотици хора, защото бяха водили съвестно Книгата, защото бяха успели да я опазят. Какви ли други истории за саможертва и спасение бяха свързани с Книгата? Рената вероятно ги знаеше всичките. Тя живееше със семейство Деванес още от детството си. Едмънд беше умрял заради Книгата. За него тя не беше просто абстрактна идеалистическа идея. Той искаше да спаси живота на много хора и Книгата беше ключът за това.