Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Какво е мнението ти за секс върху кухненската маса? — запита Грейди.

— Интересно. Никога преди не съм се любила върху маса.

— Добре. Ще трябва да се опитам да направя преживяването незабравимо за теб. Не искам да останеш разочарована…

— Трябва да се обадиш на Харли — каза тя и се претърколи в леглото. — Ще се чуди защо още не сме се обадили.

— Ще предположи правилно. Харли е наблюдателен и досетлив. — Притисна бузата й към рамото си. — А в този случай няма кой знае каква нужда да бъде досетлив. И слепец може да види как се чувствам по отношение на теб.

— Хм. Трудно е да се скрие сексуалното желание.

Той се засмя приглушено.

— Слабо казано. За мъжете това е физически невъзможно. — Протегна ръка към телефона си, оставен на нощното шкафче. — Сигурна ли си, че не мога да те убедя да забравиш Харли за още един час?

— Да.

— Трийсет минути?

— Не.

— Петнайсет? Обещавам да направя така, че времето да си струва.

Тя беше сигурна, че ще го направи. Последните няколко часа бяха почти непоносимо страстни. Господи, щеше да полудее! Никога досега не беше имала такова интензивно преживяване. Изкушаваше се дори сега да го възседне и отново да се отдаде на удоволствието.

— Петнайсет? — прошепна той.

Тя го погали по гърдите. Той беше топъл и жив, сърцето му биеше ритмично под дланта й. Можеше да го възбуди. Можеше да накара мускулите му да се свият, дишането му да се учести. Власт. Това беше женската власт над мъжа. Обаче той можеше да направи същото с нея. И така, заедно, щяха да подклаждат страстта и да й се отдават пак и пак… О, Господи, май прекалено много се отдаваше на чувствата. Това беше страст, да, но в същото време не беше само страст. Какво ми става? , помисли си, изпаднала в паника.

— Не мисля. — Седна и спусна крака на пода. — Обади се на Харли. Той чака вече достатъчно дълго. — Стана, отиде до края на леглото, вдигна захвърленото там одеяло и се загърна в него. — А аз ще взема душ.

— Отново? — Той се усмихваше. — По-добре е с компания.

— Но е по-безопасно да си сам. — Тръгна към банята. — Ще се видим по-късно.

— Мегън. — Тя се обърна и го видя да я гледа с присвити очи. — Бягаш.

— Може би. Или може би се опитвам да подредя перспективно нещата. Ти каза, че трябва да разрешим миналото, защото, в противен случай, то ще остане с нас завинаги. И ние ще го направим, Грейди.

— Да, по дяволите. Аз още нищо не съм разрешил. Просто искам още секс. — Направи пауза. — А точно сега „завинаги“ не ми звучи толкова зле.

— Е, а мен ме плаши. — Отиде в банята и затвори вратата. В следващата минута беше под горещата струя на душа.

Трябваше да измие от себе си мириса на тялото му, усещането за него. Може би тогава щеше да може да мисли спокойно, трезво, за случилото се.

Май не беше много вероятно. Винаги, когато мислите й се насочеха към Грейди, си го представяше на плажа с развяна на вятъра коса. Или пък как я държи в прегръдките си в чакалнята на болницата, след като й бяха съобщили лошата новина за състоянието на Филип. Или гол над нея, твърд и силен. И тръпнещ.

Плашеше я това, че сексуалните спомени винаги идваха последни. А трябваше да са първи, тъй като телата им се бяха разделили току-що. Беше важно обаче, че по-нежните и по-сладки спомени очевидно имаха по-голямо значение за нея.

Страстта беше хубаво нещо. Но всяко друго чувство щеше да я направи слаба, а той вече й беше показал колко безмилостен може да бъде. Той винаги контролираше ситуацията, а тя искаше да запази и физическата, и умствената си независимост. И всеки път, когато беше с него, сякаш се топеше. Да се влюби в Грейди, би било катастрофално.

Той я чакаше пред вратата напълно гол — така, както тя го беше оставила преди трийсет минути.

— Ти заключи вратата.

— Исках да остана сама.

— Страниш от мен.

Тя го погледна право в очите.

— Да. Ти имаш навика да надделяваш, да обсебваш. В момента нямам нужда от емоционална връзка. Според проклетия доклад на Трибунала, Слушателите се характеризират със силни и необуздани емоции. Но дори да вярвам в тези глупости, това не означава, че ще се поддам.

— Така е. — Той се усмихна. — Но, от друга страна, можеш да гледаш на мен като на терапия, която те освобождава от нервното напрежение. Аз с радост ще играя тази роля.

Силното привличане беше уталожено за момента, но чарът му я беше завладял с пълна сила още преди толкова много години. Той стоеше пред нея гол, напълно спокоен и дори весел и така дяволски красив, че тя не можеше да откъсне поглед от него. Направи го с мъка, погледна встрани.