Айрис Джоансен - Дъщерите на Пандора

— Не, дори ми харесва. Така знам, че имам въздействие. Най-лошият възможен отговор е липсата на такъв. — Спря пред вратата. — Идваш ли?

Тя се поколеба, после тръгна към него.

— Мислиш, че знаеш много за мен. Аз не съм Пандора, а дори и да бях, не бих приела да ме напъхват в клише. Аз съм си аз, а това означава моят характер, моите настроения, моята душа. Върви на майната си, Грейди.

Той се усмихна широко.

— Точно това възнамерявам и аз. — Наведе се и извади ключа изпод камъка. — И се надявам, че няма да се превърнеш в Пандора. Не бих пожелал такова главоболие на никого. — Отключи вратата и се обърна с лице към нея. — Това ще ти причини болка. А аз няма да позволя нищо да те нарани, Мегън. Нито дори аз.

По дяволите, не можеше да диша. Виеше й се свят, сякаш се топеше.

— О, по дяволите — каза той неспокойно. — Помниш ли, казах ти, че ти трябва да направиш първата крачка?

Тя кимна.

— Готов съм да водя преговори. Само кажи думата. Каквато и да е дума. Но да е различна от „не“.

Обаче трябваше да каже „не“. Не можеше да мисли ясно, а в такава неуправляема ситуация трябваше да ръководи логиката. Трябваше да бъде целомъдрена, да контролира желанията на тялото си, които я правеха слаба. А можеше да мисли единствено за Нийл Грейди, който беше неин приятел и учител онова лято до морето. Приятел и учител… И обект на страстта на младото момиче. Първата страст в живота. Той й беше казал, че я желае от години. А откога го желаеше тя? Дали желанието беше замряло, неподхранвано от спомените, или просто гореше тихо, спотаено? Струваше й се невъзможно то да затихне, да бъде нещо различно от нуждата, която изпитваше в момента.

Благоразумието можеше да върви по дяволите. „Протегни ръка и го вземи.“

— Вътре — каза тя с треперещ глас. — Сега.

— Това ми стига. — Той я сграбчи за ръката и отвори вратата. — О, стига ми! Хайде да намерим легло!

Ръката й гореше, трепереше при докосването му.

— Побързай. Пет пари не давам за леглото.

— Добре.

Той включи осветлението и я притисна до входната врата. Тялото му се отъркваше бавно в нейното, той наклони главата й назад. Устните му се притиснаха сластно до ямката на гърлото й.

— Не мисля, че бих могъл да чакам. — Вече разкопчаваше блузата й, езикът му изгаряше кожата на шията й. — Господи, ръцете ми треперят толкова силно, че дори не мога да те съблека.

— Аз ще го направя. — Отдръпна се от него и бързо се съблече. — Нямам ти доверие. Ако имаш време да размислиш, можеш да измислиш някоя глупава причина да не… — Спря да говори и си пое рязко дъх, защото ръката му я галеше между краката. — Или може би не.

Той вече я дърпаше надолу към пода.

— В момента въобще не мога да мисля.

Съблече ризата си и я захвърли встрани. Възседна я и тя почувства грубия плат на дънките му да гали нежната вътрешна страна на бедрата й. Усещането беше странно еротично. Всичко в него беше еротично — слабият мирис на тялото му, ръцете му между бедрата й, зачервеното му лице над нейното.

— Как го искаш? — запита той с дрезгав глас. — Кажи ми. Всичко, което пожелаеш, Мегън.

Ръцете му я подлудяваха. Изви тяло в дъга, дръпна го силно към себе си.

— Просто го направи, по дяволите. Няма значение как…

— Предполагам, че трябва да намерим спалнята. — Дланите на Грейди обхванаха нежно гърдите й. — Или душа. — Заигра се със зърната й. — Или пък кухнята.

— Защо?

Господи, колко силно го желая , осъзна с изненада. Колко пъти се бяха любили през последните няколко часа? Бяха се любили неистово, трескаво, с почти животинска страст.

— Не искам да помръдна.

— Казах ти, че не искам да бъдеш наранена. — Разтриваше нежно задните й части. — А виж, дупето има синини от твърдия под.

— Може би. Рани, получени в битка.

— Сега, когато уталожихме най-силната страст, мисля, че можем да станем от пода. — Изправи се, хвана я за ръката и я дръпна, за да й помогне да се изправи. — Хайде. Първо душът, мисля.

— Искаш да вземеш душ?

— Не, искам да продължим да правим онова, което правихме допреди малко, но на различно място. — Дърпаше я през всекидневната. — Предполагам, че докато дойде моментът да се почувствам виновен и се обадя на Харли да му кажа, че съм готов да го сменя в наблюдението, вече ще сме правили любов на всяко местенце в тази къща. Харли има късмет, че вилата е толкова малка.

Правили любов. Не чукали или някоя още по-груба дума. Каза си, че това са просто думи. Че нищо не означават. Защо тогава изпита внезапен прилив на топлина? Нали уж случилото се нямаше нищо общо със страстта и любовта?